Кооперацията на улица „Оборище“ никога не е била обикновена. Когато семейство Иванови се нанесоха, съседите ги описаха като тихи хора, които рядко излизат след залез. Но една вторник вечер, през май 2026 година, светлините в целия им апартамент угаснаха в 23:14 ч. едновременно с внезапен спад на напрежението в целия квартал.
Вижте още: Досието „Семейство Костови“: Най-странният случай в столичната полиция
Хроника на едно изчезване:
- Странната подредба: Когато полицията влезе в жилището седмица по-късно, те намериха масата подредена за вечеря, като храната в чиниите изглеждаше топла, сякаш семейството току-що е станало от нея.
- Запечатаният дом: Прозорците на апартамента бяха заковани от външната страна, което прави невъзможно излизането през тях, а вратата беше заключена отвътре.
- Последните думи: На нощното шкафче беше открит дневник, чиито страници бяха празни, с изключение на последната, където със ситно изписан почерк стоеше фразата: „Най-после се прибираме.“.
Никой никога не ги видя да излизат от сградата. Остава въпросът – дали това е било бягство, или нещо, което не подлежи на логично обяснение?












