ДОСИЕ № 14/2023 – ПОЛИЦИЯ СОФИЯ
Случай: „Семейство Костови“
На 6 март 2023 г. в 07:42 ч. в столичната полиция постъпва сигнал от съседка, която твърди, че „нещо странно се случва“ в апартамент 42. Семейство Костови – трима души, без криминално минало, без конфликти, без финансови проблеми – не са напускали жилището си от три дни. Но светлините вътре се включват и изключват сами, а от апартамента се чуват гласове, които не принадлежат на никого от тях.
1. Официален профил на семейството
Иван Костов, 41 г., архитект
Елена Костова, 38 г., фармацевт
Дъщеря им – Лора, 10 г., ученичка
Нормално семейство. Нормален живот. Нищо, което да предвещава, че ще станат част от едно от най-странните досиета в София.
2. Първият сигнал – запис от обаждането
„Чувам стъпки, но не като човешки. По‑тежки са. И… сякаш някой говори с детето, но гласът не е на майката или бащата.“— Съседка от ап. 44
Advertisement
Патрулът пристига след 11 минути. Вратата е заключена отвътре. Няма следи от взлом.
3. Влизането – и първото необяснимо наблюдение
Когато полицията влиза, апартаментът е тих. Прекалено тих. Телевизорът работи, но няма звук. На масата има три чаши чай – още топли. В банята водата тече, но никой не е вътре. Семейството липсва.
4. Камерите – запис, който не би трябвало да съществува
Сградата има вътрешни камери. На записите се вижда как Иван Костов излиза да изхвърли боклука в 21:03 ч. След това… се връща в апартамента.
И повече не излиза.
Но в 23:17 ч. камерата на коридора засича сянка, която минава покрай вратата им. Не човек. Не животно. Форма, която не може да бъде идентифицирана.
5. Свидетелски показания – три различни истории, еднакво смущаващи
Съсед 1:
„Чух детето да плаче, но звукът беше… метален. Все едно идваше от тръба.“
Съсед 2:
„Видях светлина под вратата им. Синя. Не като лампа. По‑скоро като електрическа дъга.“
Съсед 3:
„Някой стоеше зад шпионката ми. Не видях лице. Само тъмнина.“
6. Завръщането – 72 часа по-късно
На третия ден, в 04:11 ч., вратата на апартамент 42 се отваря сама. Семейство Костови стои вътре – объркани, бледи, но невредими.
Казват само едно:
„Не сме излизали.“
Но дрехите им са различни от тези, които са били в дома им. А часовниците им показват час, който не съществува: 26:47.
7. Медицински доклад – странности, които не могат да се обяснят
- Нито един от тримата няма спомен за последните три дни.
- На кожата им има следи, подобни на статично електричество.
- Лора (детето) рисува фигури, които не е виждала никога – спирали, които се повтарят в перфектна симетрия.
Седмица след случая Иван Костов оставя бележка на бюрото си в офиса:
„Не сме били сами. И не сме се върнали сами.“
След това напуска работа. Семейството се премества извън София. Адресът им е неизвестен.












