ЛайфстайлЛюбопитноСвят

Знаете ли, че на Земята има море, което не докосва сушата?

Advertisement

В Атлантическия океан има уникално море, което няма брегове – Саргасово море.

За разлика от други морета, то не е ограничено от суша, а е определено от океански течения, което означава, че няма плаж на Саргасово море. Повърхността на Саргасово море е покрита с дебели слоеве кафяво-жълти водорасли, наречени саргасум, които излъчват неприятна миризма.

Специална организация, посветена на защитата на Саргасово море, го нарича „резерват на биоразнообразието“, защото играе ключова роля в екосистемата на Атлантическия океан. Тук хвърлят хайвера си застрашени видове змиорки, китове (особено гърбати китове), риба тон и други риби мигрират през морето.

Освен това, Саргасово море поддържа жизнения цикъл на много застрашени видове, включително селдовата акула и няколко вида морски костенурки. Ето защо известната океанографка д-р Силвия Ърл го описва като „златна плаваща дъждовна гора“.

Саргасово море е очарователно не само за учените, но и за разказвачите на истории и моряците.

За първи път е записано от Христофор Колумб в неговия корабен дневник през 1492 г. Неговите моряци се страхували, че гъстите пластове морска трева могат да ги хванат в капан и да ги завлекат на дъното на океана, докато спокойните, безветрени райони на това море ги карали да се страхуват, че никога няма да могат да се върнат в Испания.

Advertisement

С течение на времето Саргасово море става част от множество легенди и народни приказки, а известността му се засилва допълнително от връзката му с Бермудския триъгълник – мистериозна зона между Бермудските острови, Флорида и Пуерто Рико, известна с необясними изчезвания на кораби и самолети.

Перфектно езеро насред океана – или не?

Съществуването на Саргасово море е резултат от четири океански течения: Северноатлантическото течение на север, Канарското течение на изток, Северноатлантическото екваториално течение на юг и Антилското течение на запад. Тези кръгови течения, известни като океански водовъртежи, на практика улавят водната маса в себе си.

Известният писател Жул Верн го описва в романа „20 000 левги под морето“ като „идеално езеро насред Атлантическия океан“.

За съжаление, днес това „езеро“ далеч не е перфектно.

Морето е сериозно застрашено от човешките дейности – от морския трафик, който причинява шум и замърсяване, до прекомерния риболов и натрупването на пластмасови отпадъци. Поради кръговите течения, пластмасата се вихри в морето, образувайки огромно плаващо сметище, което се простира на стотици километри и съдържа около 200 000 броя отпадъци на квадратен километър.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.