Мълчанието от Кремъл е оглушително. След зрелищните украински атаки, при които бяха унищожени 8 руски самолета в отдалечени авиобази, третата атака срещу Кримския мост край Керч и атаките срещу мостове, при които има над сто цивилни жертви, официална Москва остава, поне публично, сдържана, обявявайки само чрез кратко изявление, че „се очаква резултатът от официалното разследване“. Под това повърхностно мълчание обаче тлее негодувание, докато страхът от катастрофално разрушителна руска реакция расте.
Въпреки че Кремъл все още не разкрива картите си, някои медии и популярни блогъри открито призовават за ядрени удари. Каналът „Два мажора“, който се гледа от над милион души, открито казва: „Това не е просто извинение – това е причината за ядрена атака срещу Украйна.“
След гъбата, помислете кой е сгрешил“.
Ясен намек за атомната експлозия и стремежа към отмъщение за действията на Киев. Владимир Соловьов, водещ на руската държавна телевизия, призова за удари по президентската сграда в Киев, наричайки атаките повод за ядрен отговор.
Прекъсната ли е червената линия?
Реториката за ядрен отговор не е нова, твърдото течение в Москва от години смята, че е необходимо да се действа много по-твърдо спрямо Украйна и Запада. Неотдавнашните щети, нанесени на руската стратегическа авиация, обаче не са това, което се представя в западните и украинските пропагандни медии. Също така, Кримският мост не е разрушен или сериозно повреден. От друга страна, атаките срещу мостове, ако се докаже, че са дело на украинските служби за сигурност, са съвсем друга история.
Обновената ядрена доктрина на Русия ясно показва, че атака срещу ключова военна инфраструктура, която заплашва ядрените сили, може да оправдае използването на ядрени оръжия. Много руски анализатори смятат, че украинските атаки са преминали тази червена линия, поставяйки Кремъл пред труден въпрос – дали да отговори със сила и да възстанови доверието в системата за възпиране, или да понесе по-нататъшно унижение?
Ядрената опция – реална заплаха?
Въпреки все по-разгорещената реторика на по-твърдото течение в Русия, възможността за ядрена ескалация все още остава изключително ниска. Подобен ход би имал опустошителни последици за самата Русия.
Руският политически анализатор Сергей Марков предупреждава, че използването на ядрени оръжия би довело до „реална политическа изолация“. Но, както той посочва, натискът за решителна реакция нараства, особено след поредица от украински саботажни и терористични действия – от нападението над Курска област, до постоянното насочване на атаки срещу енергийни централи, разрушаването на мостове точно в момента, в който преминават цивилни влакове и камиони, и чувствителния логистичен център – Кримския мост.
Следващата стъпка на Путин: Масови стачки или нов хаос?
Според западните медии, най-вероятният ход на Кремъл е да засили конвенционалните атаки, включително масирани въздушни удари и атаки с дронове срещу украински стратегически цели.
Украйна, след успешните преврати, успя отново да поеме голяма пропагандна инициатива в медиите и да нанесе сериозен удар върху имиджа на Русия. Всяка нова атака обаче носи риска от непредсказуем и евентуално смъртоносен отговор. Представете си как Путин дава свобода на руските военни, както направи на Нетаняху с неговата Армия на отбраната на Израел.
Докато в Киев все още празнуват, въпреки че територията им се свива всеки ден, неутралният свят наблюдава ситуацията с тревога и безпокойство – защото следващият ход на Москва може да промени хода на историята. В конфликт, пълен с обрати, сянката на ядрената заплаха, колкото и далечна да изглежда, остава ужасяваща реалност, която не може да бъде пренебрегната.












