Една от най-досадните административни тежести за хронично болните в България най-накрая си отива. Рецептурната книжка вече няма да бъде нужна, за да получите лекарствата си, заплащани от НЗОК. Това е ключовата промяна в новия Национален рамков договор за 2026-2028 г., който влиза в сила от 1 септември 2026 г.
Процесът става максимално опростен: пациентът отива в аптеката, посочва името си и ЕГН, а фармацевтът директно проверява електронната система. Няма повече изгубени документи или притеснения за правилното попълване на книжката, което е огромно облекчение за възрастните хора и тези с множество заболявания.
Новият договор носи и други важни подобрения. Хората, които са трайно затруднени в придвижването или са под карантина, ще могат да получават лекарствата си чрез представител, при определени условия и след документация от лекаря. Важно е обаче да се отбележи, че дистанционното изписване на рецепти остава ограничено и изисква физически преглед поне веднъж на три месеца.
Значителна стъпка към превенцията е въвеждането на проследяване на хронични бъбречни заболявания в първите три стадия директно от личните лекари. С четири годишни прегледа и специфични изследвания, целта е заболяванията да се открият рано, преди да са станали критични и да са наложили скъпоструваща хемодиализа.
Децата също ще бъдат спестени от част от бюрокрацията. При ЯМР и скенер под обща анестезия вече няма да е необходимо съвместно заключение от педиатър и специалист по образна диагностика, което ще съкрати времето за изследване. Освен това, програмата за 2026-2030 г. въвежда задължителна имунизация срещу варицела и разширява ваксинацията срещу грип при децата.
Въпреки тези стъпки напред, Българският лекарски съюз, в лицето на д-р Николай Брънзалов, отправя сериозни предупреждения. Увеличението на бюджета за здравеопазването се определя като „глътка въздух“, но не и като пълно решение. БЛС настоява за по-високи цени на медицинските дейности, тъй като реалният ресурс не е достатъчен.
Най-голямото предизвикателство обаче остава недостигът на кадри. Дефицитът на педиатри, анестезиолози и патоанатоми, както и неравномерното им разпределение, създават риск от появата на т.нар. „здравни пустини“ – региони, в които достъпът до специалисти е практически невъзможен, въпреки законните права на пациентите.
Източник: standartnews.com












