Сигурно сте били свидетели на ситуация, в която когато един човек в стаята се прозява, останалите следват примера му… Това е заразно прозяване – феномен, при който хората се прозяват, след като видят, чуят или си помислят, че някой друг се прозява. Разберете защо се случва по-долу.
Приблизително 40-60% от хората изпитват това поведение, когато са изложени на тези тригери. Това поведение е наблюдавано при хора, но също и при много животински видове, включително кучета, шимпанзета, бонобо, макаци, гелада бабуини и дори папагали .
Защо прозявката е заразна?
Въпреки че точните причини за заразното прозяване все още не са напълно изяснени, съществуват две основни теории – хипотезата за несъзнателната имитация и хипотезата за емпатичното моделиране. Тези теории предполагат, че заразното прозяване може да играе роля в укрепването на социалните връзки, било то чрез имитиране на поведението на другите, било чрез споделяне на емоции (т.е. емпатия).
Ролята на несъзнателната стимулация при заразното прозяване
Хипотезата за несъзнателната имитация постулира, че заразното прозяване е форма на автоматична имитация, известна като „ефект на хамелеона“. Тази теория предполага, че хората естествено имитират поведението на другите, без да го осъзнават, което помага за укрепване на социалните връзки.
Например, в проучване с папагали , учените наблюдавали, че тези птици се прозяват и протягат синхронно, което подкрепя идеята, че подобно поведение може да насърчи социалните връзки. Тази несъзнателна мимикрия вероятно помага за създаването на чувство за общност, защото животните често се чувстват свързани с други, които проявяват подобно поведение.
Несъзнателната имитация увеличава чувството на привързаност и подобрява социалните взаимоотношения, което помага за поддържането на хармонични взаимоотношения в социалните групи.
Емпатия и заразно прозяване
Хипотезата за емпатично моделиране предполага, че заразното прозяване е свързано с емпатията – способността да се разбират и споделят чувствата на другите. Според тази теория, когато едно животно види някой друг да се прозява, то реагира емпатично, сякаш споделя същата умора или стрес.
Изследванията подкрепят тази идея, тъй като резултатите показват, че кучетата се прозяват по-често, когато гледат стопаните си, отколкото когато гледат непознати. По подобен начин, шимпанзетата и бонобото се прозяват по-често, когато гледат познати хора, което предполага, че емоционалната близост влияе върху заразното прозяване.
Заразното прозяване при хората и приматите започва около четиригодишна възраст, което съвпада с развитието на „теорията на ума“ – способността да се разбира, че другите имат различни мисли и чувства. Този момент в развитието може да обясни защо заразното прозяване е свързано с емпатията и социалното разбиране при тези видове.
Защо прозявката е заразна? Мозъкът зад емпатията и прозявката
Последните изследвания показват, че огледалната невронна система е ключът към заразното прозяване и емпатията. Огледалните неврони са специализирани клетки в мозъка, които се активират, когато човек извършва определено поведение или когато види някой друг да извършва същото поведение.
Тази система помага за ученето чрез имитация и разбиране на намеренията на другите, като по този начин допринася за социалното взаимодействие и емпатията.
Например, когато хората видят някой да се прозява, същите части на мозъка се активират, сякаш самите те се прозяват, като например предната цингуларна кора и дясната долна фронтална извивка – области, свързани с емоционалната обработка и социалното познание.
Тези открития показват, че огледалната невронна система помага за разбирането на преживяванията на другите, улеснявайки „улавянето“ на прозявките.
Връзката между огледалните неврони, емпатията и патологиите
Системата на огледалните неврони е свързана и с разстройства като аутизъм. Децата с аутизъм често имат намалена емпатия и по-ниска честота на заразно прозяване в сравнение с типично развиващите се деца.
Това е свързано с аномалии в огледалната невронна система, които могат да допринесат за социалните и комуникативни трудности на хората с аутизъм. По подобен начин, хората с шизофрения също имат намалено заразно прозяване, вероятно поради проблеми със самопознанието и теорията на ума.
Следователно, честотата на заразното прозяване може да е индикатор за функционирането на огледалната невронна система и способността на животните да емпатизират.
Еволюционното значение на заразното прозяване
Изследванията върху заразното прозяване при животните предоставят важна информация за еволюцията на социалното поведение. Заразното прозяване е наблюдавано при много социални животни, като кучета, примати и птици, но не и при самотни животни, като например червенокраките костенурки.
Това предполага, че заразното прозяване може да има социална функция, насърчавайки емпатията и изграждането на връзки в рамките на групите. От еволюционна гледна точка, заразното прозяване може да се е развило като начин за координиране на поведението и укрепване на социалните връзки, което е от решаващо значение за оцеляването на социалните видове.
В този контекст, огледалната невронна система може да е еволюирала, за да поддържа тези процеси, помагайки на животните да се свързват по-добре.
Необходимост от допълнителни изследвания
Въпреки че връзката между заразното прозяване и емпатията се подкрепя от много изследвания, има противоречиви открития. Бъдещи изследвания биха могли да разгледат как различните видове и възрастови групи реагират на прозявките и как тези реакции варират в зависимост от социалния контекст или индивидуалните различия.












