Има много държави по света, но нито една от тях няма лилаво на знамето си, въпреки че е красив и популярен цвят. Каква е причината за това?
До 1800 г. сл. н. е. лилавото е толкова рядко и скъпо, че струва повече от златото и в продължение на векове цветът винаги е бил свързван с богатство и власт, носен само от определени класи хора, включително кралица Елизабет. Тя забрани на никого освен на кралското й семейство да носи този цвят.
Причината лилавият цвят да е специален е, че е бил много рядък и багрилото, използвано за получаването му, е било много скъпо, тъй като багрилото идвало от търговците от град Тир (южен Ливан) през финикийската епоха.
Те получиха този цвят от малки морски охлюви, които не съществуват никъде другаде по света, и получаването му беше много сложно и изискваше много усилия, толкова много, че им трябваха повече от 10 000 черупки, за да извлекат само един грам цвят, и разбира се, само владетелите можеха да си позволят този цвят, така че лилавият цвят се свързваше с управляващите класи на Египет, Рим и Персия…
Цветът бил толкова скъп дори за някои владетели, че римският император Аврелий не позволявал на жена си да купува лилави рокли, защото цветът струвал три пъти теглото си в злато и разбира се никоя страна не можела да си позволи такъв разход, за да използва лилаво на знамето си.
Пурпурната боя става достъпна за широката публика едва през 1856 г., когато 18-годишният химик Уилям Хенри Пъркин, докато се опитва да направи лек за малария, случайно произвежда лилаво съединение и забелязва, че може да боядисва тъкани в лилаво с него. Той извади патент за това откритие и започна да го произвежда в големи количества и благодарение на това случайно откритие той стана много богат!
Оттогава лилавият цвят стана достъпен за всички хора и значението му избледня. Що се отнася до знамената на държавите, повечето от тях не са се променили оттогава.












