Все повече гърци се отказват от традиционната си августовска почивка на островите тази година, тъй като нарастващите разходи за живот и стагниращите заплати правят пътуванията недостъпни за местните жители, докато туризмът продължава да се развива за чуждестранните посетители.
Според Тасос Пападопулос, който продава билети за фериботи от Пирея до островите в Сароническия залив до Егина, все по-малко гърци избират да посетят гръцките острови. „Миналата година опашките бяха много по-дълги. Хората сякаш вече не пътуват. Трафикът през уикенда е по-висок, но мисля, че продажбите на билети са намалели с 50 процента“, казва той пред „Гардиън“.
Сароническите острови са популярни именно заради близостта си до Атина, а Егина е привлякла над 2 милиона посетители през 2024 г. Основната причина – билети за фериботи, които привличат пестеливи гърци поради достъпните си цени. „Миналият август, по това време, всички шезлонги вече бяха заети от 10 сутринта. Тази година са празни. Познавам хора, които правят този бизнес в цялата страна и всички казват едно и също: бизнесът е слаб. А Егина, в сравнение с другите острови, е евтин“, казва Константинос Кантас, собственик на бизнес за водни спортове на брега.
Тази година ще се запомни като годината, в която гърците решиха да се откажат от ежегодното си посещение на плажовете. „Нашето проучване показва, че един на всеки двама гърци няма да отиде на море тази година. Докато преди десет години хората са си вземали 20 или дори 30 дни почивка, сега е много по-малко. Кой може да си позволи 450 евро за ферибот за четиричленно семейство с кола, когато средната заплата е 1342 евро на месец“, обяснява Такис Калофонос, главен финансов съветник на EECE, синдиката на работниците и потребителите на Гърция.
Мрачната реалност на гръцката икономика
„Голямото августовско бягство“ – често свързвано с празника Успение Богородично на 15 август – за мнозина се е свеждало до дни, прекарани със семейството или приятелите в селата на континента.
„Бих искала да прекарам известно време на Аморгос, но да стигна до толкова отдалечен остров е просто невъзможно. Не мога да си позволя 200 евро на нощ за стая. Всичките ми приятели са в същото положение, въпреки че всички имаме дипломи. Взимаме си няколко дни почивка тук-там през лятото“, казва Исмини Балале, 28-годишна жена, която едва свързва двата края с търговска заплата от 850 евро на месец. Евростат наскоро потвърди констатациите на EECE, обявявайки, че 46% от гърците – с 19% повече, отколкото в останалата част на ЕС – не са могли да си позволят дори едноседмична почивка миналата година.
В Атина август донесе сцени, които някога бяха невъобразими: претъпкан градски транспорт, едва отшумяващо движение в центъра, разпродадени места в кината на открито, а барове и заведения за бързо хранене, пълни с млади гърци, които не можеха да ходят на екскурзии. „Говорят за икономическото възстановяване на страната ни, но нито един от тези положителни показатели не докосва хора като мен. И не мисля, че това правителство се интересува особено“, казва Балале.
Парадоксално, Гърция е идеалното място за почивка, което самите гърци все по-малко могат да си позволят. Пристигането на 36 милиона туристи миналата година – почти четири пъти повече от населението – направи страната една от десетте най-желани дестинации в света. Секторът е донесъл приблизително 21,7 милиарда евро приходи през 2024 г., помагайки на Атина да намали публичния си дълг от 180 процента от БВП в разгара на кризата до 153,6 процента.
Цените като основна причина
Въпреки че туризмът е двигателят на гръцката икономика, осигурявайки поне едно на всеки пет работни места, този успех донесе и покачване на цените. Заплатите, от друга страна, останаха същите, докато инфлацията, много по-висока от средната за ЕС, допълнително ги обезцени. Цената на живот се повиши рязко, а тези, които успяват да спестят по-често, казват, че им е по-евтино да прекарат почивките си в чужбина, отколкото в Гърция.
Проучване на Alco от юни показа, че покачването на цените на настаняването, фериботите и ресторантите е основната причина, поради която гърците не пътуват.
„Гърците бяха изхвърлени от традицията да се наслаждават на августовския празник, който беше част от културата и религията. Намаляването на разполагаемия доход прави това преживяване нещо, което мнозина просто не могат да си позволят“, казва професор Христос Пителис, експерт по индустриална икономика и сектора на туризма и хотелиерството в Университета в Саутхемптън.
Средната класа, най-силно засегната от мерките за строги икономии, които бяха цената за спасяването на фалиралата гръцка икономика, сега чака нови обещания от премиера Кирякос Мицотакис, че мерките за помощ ще пристигнат. Неговото правителство обещава да намали данъците и да увеличи средната месечна заплата до 1500 евро до 2027 г.
Но гърците не са забравили, че докато чуждестранните туристи могат да се насладят на природните красоти и очарованието на страната си, за тях тези удоволствия стават все по-далечни.
„Ние сме Тайланд на Европа – предоставяме услуги, на които другите да се радват. Докато чужденците живеят мечтите си в Гърция, ние преживяваме трудната страна на всичко лошо в това. Кой иска да ходи на почивка, когато му казват, че сметките му за ток скоро ще се увеличат? Хората бавно осъзнават, че когато не можем да си позволим дори седмица почивка, ние, гърците, се оказваме истински губещи“, заключава Арис Апикян.












