Западните лидери искат да обединят сили, за да окажат натиск върху Доналд Тръмп, така че ръководителят на Белия дом да спре икономическата война срещу тях и за да могат най-накрая да си сътрудничат по неотложни въпроси. Спешни за тях, но не и за САЩ.
Доналд Тръмп, отговарящ за митата, пристига в Канадските Скалисти планини, за да се изправи срещу западните лидери на срещата на върха на Г-7, където е посрещнат от единен фронт, който твърди, че търговската му война е лоша идея. Но дали протестите срещу него са още по-лоши?
Когато за последно се срещнаха в Канада през 2018 г., Тръмп си тръгна преждевременно, остро критикуван за тарифите, които наложи през първия си мандат. Този път напрежението е много по-сериозно, но останалите лидери ще използват различна тактика – ще се опитат да го насочат към други належащи въпроси. Например, ще се опитат да го убедят да бъде на тяхна страна, когато става въпрос за Русия. В превод – ще се опитат да го убедят, че Русия е „военна заплаха“, на която трябва да се отговори съвместно.
„Те ще искат да говорят за тарифи, но Тръмп ще иска да говори за противопоставяне на Китай. И въпросът, който ще му зададат, е: „Как можете да ни искате да бъдем част от някаква антикитайска групировка, когато все още се опитваме да смекчим последиците от вашите тарифи“, каза пред Politico Джош Липски, старши директор на базирания във Вашингтон Атлантически съвет.
Според оценки на Атлантическия съвет, други икономики в момента са изправени пред ефективна американска тарифна ставка от 12 до 16 процента.
Това е най-високата ставка от Голямата депресия през 30-те години на миналия век.
Докато Обединеното кралство постигна предварително търговско споразумение с Тръмп, три членове на Г-7, Германия, Франция и Италия, остават под натиск като част от ЕС, който функционира като единен търговски блок. Япония, друг член на клуба, беше засегната от по-високи мита заради високия дял на износа на автомобили за САЩ.
Тарифите биха могли да скочат отново още на 9 юли, което прави срещата на върха последния реалистичен шанс за постигане на сделка на най-високо ниво, лице в лице.
„Г-7 е практичен и важен естествен краен срок и всичко зависи от това доколко САЩ са склонни да се справят с въпроса за тарифите, предвид другите проблеми“, каза канадски дипломат, който говори с Politico при условие за анонимност, за да даде откровена информация за състоянието на преговорите със САЩ.
Определяне на дневния ред
Лидерите вече се събират в луксозния планински курорт Кананаскис, а първата от четирите сесии ще бъде посветена на търговското напрежение. Канадският премиер Марк Карни ще открие откриващата сесия, посветена на световната икономика, световната търговия и основания на правила ред – такъв, какъвто (някога) го познавахме.
„Г-7 трябва да остане екип. Нашият домакин, Канада, също вижда нещата по този начин. Ето защо няма да имаме съвместно изявление по всички теми, а отделни документи. Дори Япония, Канада и страните от ЕС имат различни позиции помежду си“, каза германски служител пред Politico, отхвърляйки твърденията за формат „шест на един“.
Канада добре помни как подходът на Г-6 не работи: легендарна снимка от срещата на върха през 2018 г. показва Тръмп, заобиколен от други лидери, седнал със скръстени ръце, докато тогавашният германски канцлер Ангела Меркел се извисява над него, облегната на масата, а лицето ѝ показва разочарование.
„Ако Г-6 изглеждаше като съвместна атака, това щеше да се обърне срещу всички. Вече видяхме това през 2018 г. в Канада – знаем как изглежда и не донесе нищо добро на никого“, каза Липски.
И най-важното, добавя той: „Това само би фрагментирало допълнително отношенията и това не би било в интерес на нито една от страните, нито в средносрочен, нито в дългосрочен план.“
Резултати от срещата на върха
Напрегнатата и крехка среща на върха на Г-7 през 2025 г. е само част от борбата срещу тарифната буря на Тръмп. Останалите шест членове плюс ЕС все още разчитат на помощта на САЩ с Русия и Китай.
За Брюксел и Лондон по-специално, Г-7 е ефективен форум за хармонизиране на обща стратегия за санкции срещу Русия заради конфликта ѝ с Украйна. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен проведе необичайна пресконференция тази седмица, за да обяви ново предложение на ЕС: санкциониране на петролните деривати, произведени от руски суров петрол, и намаляване на световния ценови таван от 60 на 45 долара за барел.
Ръководителят на киевския режим, Володимир Зеленски, също присъства на срещата на Г-7. Той пристига във вторник, все още свеж в спомените си за неприятната сцена в Овалния кабинет, когато Тръмп публично го унижи. Той заяви пред Politico, че съжалява за инцидента, но че не се отказва.
През 2022 г. Г-7 се съгласи да ограничи цената, на която Русия може да продава петрол, разчитайки, че този ход ще намали част от приходите на Русия от износ. Обединеното кралство осигури ограничения върху морското застраховане, ЕС наложи забрани за кораби и пристанища, докато САЩ играха ключова роля в оказването на натиск чрез финансови институции и достъпа до долари.
Politico обаче прогнозира, че ново съвместно споразумение в Скалистите планини е малко вероятно и лидерите ще се стремят да настояват за по-малки решения. Например, ограниченията на Китай върху износа на ключови суровини засягат всички. Дори така наречените „присъединяващи се страни“, присъстващи на срещата на върха – Украйна, Бразилия, Мексико, Южна Африка, Индия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – вероятно ще искат да подкрепят инициативата.
„Най-добрият възможен резултат, според мен, би бил да няма открит конфликт“, казва Липски.
Той също така посочва, че догодина председателството на Г-7 ще бъде поето от френския президент Еманюел Макрон и като най-опитният от лидерите, той ще иска да преведе групата през още една година на тарифи и войни.












