Голяма бенгалска котка на име Пол Нюман идва на жп гара Мърсисайд на линията Liverpool South Parkway всеки ден в продължение на 10 години.
Котката живее в частна къща до гарата, но вместо да се разхожда из личните дворове на други хора, нещо го привлича точно към гарата.
Котката започна да идва тук, когато беше още мало коте. Най-често той просто седи или лежи някъде на седалка на платформата, като стои далеч от опасните релси. Неговите собственици първоначално се опитаха да го разубедят да идва тук, но след това се отказаха от тази идея. Освен това служителите на гарата им казали, че котката изобщо не ги притеснява.
Котката бързо се превърна в местна знаменитост. Много хора са сигурни, че котката ги изпраща или поздравява и често я галят и почесват зад ухото.
Служителите на станцията в Мърсисайд особено много харесаха котката и наскоро дори му дадоха почетната длъжност „Ръководител връзки с клиентите“.
Служителят на станцията Алън Роув се среща с Пол Нюман всеки ден.
„Всички го обожаваме. Той е много дружелюбен и обича човешкото внимание. Понякога просто ще седи на пода някъде встрани, но хората ще спират да го галят“, каза Ров.
И когато котката се умори от прекомерно внимание, тя отива да се скита из гарата или подремва в по-малко претъпкани ъгли.
„Чух версия, че собствениците на Пол държат няколко други бенгалски котки в къщата, но по някаква причина Пол не се разбираше с тях, така че обича да се разхожда извън къщата.“
Пол дори има страница във Facebook, създадена от служители на станцията, и има повече от 3 хиляди абонати там. Снимки на Пол са публикувани на страницата и някои местни жители специално понякога идват на гарата, за да видят тази котка.
В допълнение към всеобщата любов и привързаност, Пол получава тонове играчки от пътниците и е хранен толкова добре от персонала на гарата, че собствениците на котката отдавна са свикнали с факта, че Пол се прибира у дома с пълен корем.
Зимата котката също идва на гарата, но вече не се разхожда около нея, а седи предимно на касата, където има парно.
„През лятото той обича да се качва на паркираните коли на служителите на гарата и да лежи там, припичайки се на слънце. А когато седи на контролно-пропускателния пункт, някои пътници дори му показват билетите си, за да получат „печат“ от него за пропускът.”












