Дифузното замърсяване, изменението на климата и селското стопанство тласкат ЕС към най-дълбоката водна криза в историята
Дългоочакваната стратегия на Европейската комисия за устойчивост на водите, която ще бъде публикувана през юни, има за цел да подобри качеството и управлението на водите на ЕС и да ги предпази от последиците от изменението на климата. Но справянето с водната криза в Европа не е лесна задача. Повече от 40% от населението на ЕС вече е изправено пред недостиг на вода и доказателствата показват, че ако не се предприемат бързи действия, все повече хора ще загубят достъп до този важен ресурс.
Доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) от 2024 г. заключава, че водните ресурси на Европа са подложени на нарастващ натиск от замърсяване и прекомерна употреба. В него също така се предупреждава, че изменението на климата ще направи достъпа до вода и управлението ѝ още по-трудни, причинявайки загуба на човешки живот и щети за милиарди евро.
ЕАОС заключава, че „значителни промени в начина на живот и икономическата система на Европа“ са единственото решение на тази криза. Земеделието е посочено като основен виновник – то е не само най-големият нетен потребител, но и най-големият замърсител. Тази индустрия представлява почти 60 процента от общото потребление на прясна вода в ЕС и се очаква търсенето да се увеличи допълнително поради изменението на климата. Дифузното замърсяване от селското стопанство засяга почти една трета от подземните и повърхностните води в Европа.
Водите в ЕС са особено засегнати от нитратите, които са един от основните замърсители. А в питейната вода те могат да причинят различни здравословни проблеми, включително рак. Съществуват закони, които ограничават концентрацията им в подпочвените води, но те не работят. Затова ЕК преразглежда законодателството от 2023 г. насам и обмисля опростяване на съществуващите правила, но решение по този въпрос не се очаква преди края на годината.
Цената на бездействието
Изменението на климата ще изостри допълнително водната криза в Европа, увеличавайки недостига ѝ на фона на нарастващото търсене. Очаква се сушите да станат по-чести и интензивни, особено в Южна Европа. По-дългите сухи периоди ще влошат качеството на водата и ще застрашат водоснабдяването за милиони хора на целия континент. Според Съвместния изследователски център (JRC) на ЕС, до 65 милиона души в ЕС и Обединеното кралство биха могли да се сблъскат с недостиг на вода за част от годината до 2050 г., ако емисиите на парникови газове продължат да нарастват.
Средиземноморският регион ще бъде най-засегнат, както и части от Централна и Северна Европа. Ако подобен сценарий се реализира, икономическите разходи ще бъдат огромни. Земеделието ще пострада най-много – добивите ще намалеят, а разходите за напояване и изхранване на добитъка ще се увеличат.
Производството на енергия също ще бъде засегнато. Атомните и топлоелектрическите централи ще имат по-малко вода за охлаждане, а водноелектрическите централи ще произвеждат по-малко електроенергия. Сградите и инфраструктурата ще пострадат от свличания, причинени от продължителни засушавания.
От друга страна, екстремните валежи ще причинят опустошителни наводнения – парадоксално, защото тази вода не се задържа в земята и не допринася за възобновяването на запасите от подземни води. Съвместният изследователски център (JRC) изчислява, че само сушите биха могли да причинят щети от 12 до 15 милиарда евро до 2050 г. и до 45 милиарда евро до 2100 г. Междувременно щетите от крайбрежни и речни наводнения биха могли да достигнат 287 милиарда евро годишно до края на века.
Въпреки сериозността на надвисналата криза, Европейската комисия може да не приеме стратегията, от която толкова отчаяно се нуждае. Според проект на стратегия, видян от Politico, тя обмисля въвеждането на цели за ограничаване на водовземането, но дори и да бъдат приети, те вероятно ще бъдат доброволни.












