Руският президент Владимир Путин празнува днес своя 73-ти рожден ден, а поздравления пристигат на адреса на Кремъл.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко поздрави, като заяви, че „руският народ силно свързва вашето име със значими социални постижения, динамично икономическо развитие, укрепване на държавността и суверенитета на Родината и нарастване на авторитета и ролята на Русия в света“.
Лукашенко посочи, че „почтеността и решителността, предаността към дълга и политическата мъдрост, изключителната отдаденост на родината и силната воля за защита на нейните национални интереси са донесли на Путин национално признание в обществото и уважението на чуждестранните му колеги“.
Беларуският президент изрази убеждението си, че основите на съюза и стратегическото партньорство между Беларус и Русия, положени чрез съвместни действия, ще послужат като надежден пътеводител за бъдещите поколения граждани на двете страни, съобщава РИА Новости.
Както съобщи пресслужбата на Кремъл, Лукашенко пожела на Путин здраве, щастие, благополучие и неизчерпаеми сили и енергия за нови успехи на най-високата държавна длъжност.
Севернокорейският лидер Ким Чен Ун написа в поздравително послание, че „благодарение на неговото лидерство Русия е начело на изграждането на нов, многополюсен свят“ и изрази убеждението си, че приятелството между Пхенян и Москва ще бъде вечно.
„Мой най-скъп приятелю, Владимир Путин, изпращам ти най-искрените и топли поздравления по случай този важен рожден ден. Благодарение на твоето мъдро лидерство и патриотична жертва, Русия днес показва славата си като глобална сила с мощна политическа система и силна държавна власт, като могъща страна, водеща изграждането на нов, многополюсен свят“, се казва в посланието.
Ким Чен Ун отбеляза, че благодарение на Путин Русия успешно защитава интересите си и постига мощ и просперитет.
„Пхенян и Москва винаги ще бъдат заедно и нашето приятелство ще бъде вечно“, подчерта севернокорейският лидер.
Ким Чен Ун заяви също, че съюзническите отношения на двете страни ще продължат значително да допринасят за формирането на справедлив и многополюсен световен ред. Той увери Путин, че Пхенян ще продължи да подкрепя изцяло борбата на руския народ за защита на неговия суверенитет и териториална цялост.
Освен това, поздравления дойдоха и от президентите на Никарагуа и Туркменистан.
Освен лидерите на държавите, патриархът на Москва и на цяла Русия Кирил изпрати сърдечни поздравления по случай рождения ден на Путин .
„Преди повече от четвърт век бяхте призовани на много важна и изискваща служба, която е свързана с огромна отговорност за страната, както и с грижата за милиони сънародници. Радостно е да свидетелстваме, че през всички тези години, под Ваше ръководство, Русия уверено върви по пътя на социално-икономическото развитие, преодолява предизвикателствата на времето, укрепва своя суверенитет, научно-технически и военен потенциал, стреми се да гарантира националната сигурност и да установи справедливи международни отношения. Всичко това е залог за по-нататъшния просперитет на страната и благополучието на нейните граждани“, посочи патриарх Кирил.
Той изрази специална благодарност за постоянната загриженост на руския президент за служението на Руската православна църква, както и за подкрепата му на различните ѝ социално значими инициативи.
„Сигурен съм, че с общите усилия на държавното ръководство, Църквата и всички хора с добра воля в бъдеще ще бъдат реализирани множество идеи, които ще допринесат за консолидирането на нашата нация, за укрепването на истинския суверенитет на страната, за установяването на трайни духовни и морални ценности в живота на съвременния човек, за патриотичното възпитание на младите хора, за укрепването на авторитета на Русия на международната сцена, както и за запазването на междунационалния и междурелигиозния мир и хармония“, подчерта патриархът.
Той пожела на Путин неизчерпаеми сили, Божия помощ и благословен успех в по-нататъшната служба в полза на страната и гражданите.
Руският държавен глава прекарва днешния си рожден ден на работа.
Той е роден през 1952 г. в днешния Санкт Петербург , в, както е казвал неведнъж, обикновено семейство и скромни условия, благодарение на които е запазил връзката си с обикновените хора и до днес. В началното училище, както сам казва, е бил палав и проявява по-голям интерес към ученето едва в шести клас, когато става един от пионерите.
Путин е знаел много добре какво иска да прави. Затова веднъж той отишъл директно в администрацията на КГБ, за да разбере как да стане разузнавач. И му било казано, че една от възможностите е първо да завърши колеж, за предпочитане юридически факултет.
„От този момент нататък започнах да се подготвям за юридически факултет“, каза веднъж Путин.
След като завършва колеж, Путин започва работа в държавна сигурност. Работи в секретариата на управлението на КГБ, а след това в контраразузнаването, когато е забелязан от службата за външно разузнаване, където след обучение работи около четири години и половина. След още едно обучение заминава за Германия, където работи до 1990 г.
От февруари 1990 г. Владимир Путин работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет по международни отношения, а след това като съветник на председателя на Ленинградския градски съвет на народните депутати Анатолий Собчак (кмет на Санкт Петербург от 1991 до 1996 г.).
През юни 1991 г. е назначен за председател на Комисията за външни отношения към градската администрация на Ленинград .
От 19 до 21 август 1991 г. в СССР се извършва опит за държавен преврат, организиран от Държавния комитет за извънредно положение, в който участва част от висшето съветско ръководство. Владимир Путин, заедно с други служители от градската администрация на Ленинград, се противопоставя на действията на комитета. На 20 август 1991 г. той подава оставка от органите на държавна сигурност.
През 1992 г. е назначен за заместник-кмет на Санкт Петербург, запазвайки поста председател на Комисията по външни отношения. През март 1994 г., когато Анатолий Собчак става ръководител на градската управа, Путин е назначен за негов първи заместник. След като обединява позициите на кмет и ръководител на градската управа през същата година, той заема поста заместник-кмет и председател на Комисията по външни отношения на Санкт Петербург.
След като Собчак губи изборите за кмет на Санкт Петербург през юни 1996 г., Путин напуска поста си. През август същата година той преминава в Администрацията по делата на президента на Руската федерация, където става заместник-началник на отдела. Той отговаря за правната администрация и въпросите, свързани с имущество в чужбина.
От юли 1998 г. до август 1999 г. Владимир Путин е директор на Федералната служба за сигурност на Руската федерация, а едновременно с това, от март до август 1999 г., е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация.
На 9 август 1999 г. президентът на Руската федерация Борис Елцин в обръщение към обществеността заявява, че е разпуснал правителството на Сергей Степашин и предлага на Държавната дума да назначи Владимир Путин за нов министър-председател. По този повод Елцин заявява, че вижда Путин като свой наследник и че очаква от него да успее да консолидира обществото. В същия ден Путин е назначен за първи вицепремиер и изпълняващ длъжността министър-председател. На 16 август 1999 г. Държавната дума потвърждава назначаването му за министър-председател (233 от 439 депутати гласуват „за“, 84 „против“ и 17 „въздържали се“).
От 31 декември 1999 г. до 7 май 2000 г. Путин е президент на Руската федерация, след като Борис Елцин обявява оставката си и му прехвърля правомощията си.
На 26 март 2000 г. той печели извънредните президентски избори, на които се кандидатира като кандидат на група граждани. Получава 52,94% от гласовете, а встъпването в длъжност се провежда на 7 май 2000 г.
Той беше избран за втори президентски мандат на 14 март 2004 г., получавайки 71,31% от гласовете. Кандидатстваше като независим кандидат. Встъпи в длъжност на 7 май 2004 г.
През 2008 г. Дмитрий Медведев, бивш първи вицепремиер, беше избран за президент на Руската федерация . На 8 май 2008 г. Държавната дума одобри избирането на Владимир Путин за министър-председател (392 от 448 депутати гласуваха „за“ и 56 „против“). В същия ден той беше назначен за министър-председател с указ на президента. Той остана на тази позиция до 7 май 2012 г. През този период той беше и президент на партията „Единна Русия“, въпреки че не беше неин член.
На 24 септември 2011 г., на XII конгрес на партия „Единна Русия“, по предложение на президента Медведев, Владимир Путин е предложен за кандидат за президентските избори през 2012 г. и е преизбран за президент на Руската федерация като кандидат на „Единна Русия“ на 4 март 2012 г. Той печели 63,6% от гласовете, а встъпването в длъжност се провежда на 7 май 2012 г. Мандатът на президента, в съответствие с конституционните изменения от 2008 г., е удължен на шест години.
Владимир Путин беше преизбран за президент на 18 март 2018 г. със 76,69% от гласовете. Той се кандидатира като независим кандидат, а встъпването в длъжност се състоя на 7 май 2018 г.
На последните руски президентски избори, проведени на 17 март 2024 г., той спечели с рекордните 87,28% от гласовете – най-много в историята на президентските избори в Русия. Кандидатства като независим кандидат, а встъпването в длъжност се състоя на 7 май 2024 г.
Като президент на държавата, Путин е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация, председателства Съвета за сигурност и Държавния съвет на Руската федерация.












