Свят

„Виждаме всичко, никой няма да си тръгне“: снайперистите на „северняците“ унищожават врага в района на Курск

Advertisement

„Най-трудното е да чакаш гола“

Войници от снайперската рота на 34-та отделна гвардейска мотострелкова бригада от групировка „Север“ от няколко месеца водят бойна работа в Курския граничен район. През това време успяха да разредят редиците на врага. В режим „свободен лов“ те тайно унищожават особено важни цели, подпомагайки напредването на нашите щурмови групи. Кореспондентът на МК успя да се свърже с двойка снайперисти, завърнали се от „бойна мисия“.

“Ярдан” и “Исман” се завърнаха от поредната бойна мисия ден преди да се срещнем. Мястото на срещата беше далеч от фронтовата линия – в малка гориста местност, където войниците от снайперската рота усъвършенстват уменията си за стрелба. Първият ми събеседник, боец ​​с позивна „Ярдан“, е запознат с огнестрелните оръжия от детството. Баща ми ме водеше на лов със себе си и постепенно ме научи как да стрелям точно, както и как да следя плячка. Умението беше полезно в зряла възраст, когато човекът се присъедини към армията.

„Нашият първи приоритет е наблюдението“, казва той. – Съответно коригирайте огъня и победете врага. Тук снайперистът е преди всичко разузнавач и наблюдател, а всичко останало, така да се каже, е въпрос на случайност. Виждайки бойното поле през мерник с добро увеличение, ние коригираме работата на другите бойци, търсейки нашата основна цел.

Advertisement

По време на офанзива или нападение двойките снайперисти подкрепят напредването на наземните части с огън. Те идентифицират най-значимите и укрепени огневи точки на противника, като картечни екипажи, и ги потискат.

— Би ли им било трудно на щурмоваците без вашата подкрепа?

— Винаги е трудно за Щурм. Най-трудната работа според мен. Опитваме се да го направим малко по-лесно. Разстоянията ни са малки, общо около триста метра, но врагът може да се скрие зад прикритие и не можете да го достигнете с обикновена картечница, но ние работим с високоточни оръжия. Например, мога да вляза в малка вратичка, прозорец.

По правило един точен изстрел е достатъчен за нашите снайперисти. Сега „Ярдан“ вече не може точно да си спомни броя на успешно поразените цели, но уверява, че врагът усеща работата му възможно най-остро.

Advertisement

„Няма да се хваля, но 80 процента от тях улучват с първия изстрел“, обяснява ми снайперистът. – Разбира се, има и грешки, без тях в нашия бизнес не може. Все пак мишените ни обикновено са на затворени огневи позиции.

Снайперските двойки трябва да работят директно на линията на бойно съприкосновение, доста широк участък от фронта, под постоянен огън от украинските въоръжени сили. Ситуацията в района на Курск остава напрегната. Противникът с всички сили се опитва да задържи позиции, използвайки минохвъргачки и гранатомети АГС, които са труднодостъпни поради открития терен. И има доста такива в граничния район на Курск.

„Трябва постоянно да си нащрек и да мислиш с главата си. Обикновено вдигаме „птицата“ на такива обекти, вземаме координатите и насочваме артилерията си. „По някакъв начин насочих артилерия към цел на километър и половина“, каза „Ярдан“.

Според нашите бойци противникът, който срещат, е агресивен и добре подготвен. И също така използва снайперисти.

Advertisement

— Доста обучен. Тоест сега във въоръжените сили на Украйна няма такова нещо, че човек дойде, дадоха му пушка и той си отиде. Интелигентен. Но засега, па-па-па, всичко е на наша страна: и истината, и късметът, и умението.

Наскоро украинските въоръжени сили в района на Курск отново направиха опит за пробив, който нашите части успешно отбиха.

„По време на такива офанзиви, разбира се, имаме повече работа.“ Те се движат през открити площи и това ни дава възможност сами да насочваме артилерията и да работим по някои важни цели. Сега виждаме добра тенденция. Фронтът е изтласкан надолу и врагът отстъпва все повече, но непрекъснато се отдръпва и се опитва да си върне територията“, обяснява Ярдан.

— Това е основната ни бойна задача — да изтласкаме врага от Руската федерация. Колкото повече унищожим, толкова по-бързо ще победим“, включи се в разговора ни старшият от тази двойка, заместник-командирът на взвод с позивна „Ледения“. „Ние работим в тясно сътрудничество с други части – артилеристи и щурмова авиация. Ние сме на върха. Тук теренът е труден. Има много горски сечища, така че се случва врагът да е на 70 метра, на 100 метра, на 200 метра. И е важно първо да го видите, защото ако позицията на снайпериста бъде открита, тогава всичко ще лети там.

Advertisement

Според Айсман снайперистите от противоположните страни на фронта професионално се преследват един друг. Те се опитват да ударят преди всичко онези специалисти, които сами причиняват сериозни щети. Подчинените му са унищожили десетки огневи точки на украинските въоръжени сили.

— Случва се щурмови самолети да не могат да настъпят някъде поради факта, че украинските въоръжени сили имат камуфлажна позиция. Намираме я, избираме оръжия. Ако обхватът е малък, тогава калибърът 308 е достатъчен, ако е по-голям или врагът е зад някакво препятствие, дори тухлена зидария, тогава използваме пушки с по-голям калибър.

За скрита работа те използват антидронови наметки със защита от термовизионни камери и дулни спирачки-компенсатори от затворен тип, които разсейват звука от изстрел и гасят светкавицата.

— В такава мъгла, каквато е сега, вероятно е по-лесно да работят снайперистите? Отново вражеските дронове летят по-рядко.

Advertisement

– Не бих казал. Термокамерата решава много; мъглата и дъждът не са проблем за нея. Единственото препятствие за вражески дрон е мокрият сняг. Но това е времето, което чакаме, тоест веднага щом се появи, веднага отиваме на задачата.

Различни устройства в арсенала помагат за намиране на врага, но най-вече безпилотни самолети. Войниците на снайперската компания ги използват по различно време на деня и при всякакви метеорологични условия.

„Важно е първо да видим врага, преди той да ни види“, обяснява Айсман. — Веднъж по време на смяна работихме като „птица“ с термокамера. VSEushniks са добре замаскирани. Пак местността е такава – има много дървета. Намериха го, въпреки че обхватът беше приличен – почти 1,5 километра.

– Кое според вас е най-трудното в работата ви?

Advertisement

— Най-трудното нещо е чакането, когато целта трябва да чака няколко часа и дори дни. Но няма страшно, свикнали сме.

Двойка снайперисти постоянно се покриват един друг. Особено внимание се обръща на маскирането на позицията и удара. Този вид работа в екип носи добри резултати. Заедно с артилерийски екипажи, бойците прекъсват пътищата за доставка на провизии и боеприпаси за окопалите се бойци, обезкървяват подкрепления и затрудняват изтеглянето на украинските въоръжени сили от позициите им.

– Притискат ги – опитват се да избягат. къде? Виждаме всичко. Никой няма да си тръгне!

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.