Д-р Вишня Янкович, педиатър, обясни до какви състояния води липсата на витамин D и как да осигурим оптималния му прием.
Витамин D, известен като „слънчевия витамин“, е открит в началото на ХХ век. Тогава лекари и химици изясниха ролята на слънчевата светлина и идентифицираха витамин D, осъзнавайки значението му при лечението на рахит.
През 1928 г. немският химик Адолф Виндаус получава Нобелова награда за работата си в областта на изследването на стеролите и откриването на структурата на витамин D3.
Днес знаем, че най-важните витамини за нас са D3 (холекалциферол) и D2 (ергокалциферол).
Ергокалциферол (D2) се намира в растения (напр. гъби), докато холекалциферол (D3) се намира в храни от животински произход (сьомга, риба тон, зърнени храни) и се произвежда от действието на слънчевата светлина върху нашата кожа.
Витамин D играе съществена роля в хомеостазата на калций (Ca) и фосфор (P) и позволява нормален костен растеж, минерализация и ремоделиране.
Клетките на имунната система (В-лимфоцити, Т-лимфоцити, антиген-представящи клетки) имат рецептори за витамин D и са способни да синтезират активни метаболити на витамин D. Поради това той играе важна роля за нормалното функциониране на имунната система.
Дефицит на витамин D при възрастни
Дефицитът на витамин D при възрастни често е труден за разпознаване, тъй като симптомите са предимно неспецифични:
умора,
болки в костите, слабост,
мускулни болки или крампи,
промени в настроението.
Възможно е въпреки дефицита на този витамин да няма симптоми.
Има нарастващи епидемиологични доказателства и проучвания, свързващи дефицита на витамин D и автоимунните заболявания, включително:
множествена склероза (MS),
ревматоиден артрит (RA),
захарен диабет (DM),
възпалително заболяване на червата и
системен лупус еритематозус (SLE).
Той също така е свързан с хормоналната функция на тялото и неговият дефицит все повече се свързва с депресия, някои видове рак и дори сърдечни заболявания и хипертония.
Дефицит на витамин D при деца
Дефицитът на витамин D при деца може да доведе до рахит, който най-често се проявява с деформации на скелета (свити крака, деформации на черепа и гръдния кош) и нисък ръст. За щастие днес рахитът се среща рядко, именно поради профилактиката, която се прилага.
В допълнение към рахит, дефицитът на витамин D при деца може да доведе до:
забавяне на растежа и развитието,
тетанични спазми,
кардиомиопатия и
лошо развитие на зъбите.
Витамин D и слънчеви бани
Предвид малкия брой храни, които съдържат витамин D, най-лесният източник на витамин D със сигурност би било действието на слънчевите лъчи върху нашата кожа. Смята се, че приблизително 5-30 минути излагане на слънце, особено между 10 сутринта и 16 часа, всеки ден или поне два пъти седмично:
върху лицето,
ръцете,
ръцете и краката и
без слънцезащитен крем е достатъчен за оптимален синтез на витамин D.
За съжаление, когато вземем предвид вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи, увеличаващото се население в градовете с високи нива на замърсяване на въздуха, както и начина на живот с продължителен престой на закрито, ни става ясно, че това често не е достатъчно за задоволяване на ежедневните нужди.
Също така, според препоръките на AAP (Американската асоциация на педиатрите) и EAP (Европейската академия по педиатрия), бебета под шест месеца не трябва да се излагат на слънчеви лъчи, а трябва да бъдат защитени с дрехи, шапки и чрез нанасяне на защитен фактор върху участъците от кожата, изложени на слънце.
Добавяне на витамин D при деца
Поради всичко това родителите често са объркани кога и колко витамин D трябва да дават на децата си.
Има ясни препоръки от педиатрите за употребата на добавки с витамин D3 при здрави деца.
В най-ранна възраст, от 8-ия ден от живота, всички бебета, независимо дали са кърмени или хранени с адаптирана млечна формула, трябва да получават 400 IU (10mcg) дневно.
Бебета, които пият 1 литър или повече адаптирано мляко дневно, не се нуждаят от дохранване, тъй като получават достатъчно чрез адаптирано мляко. С течение на времето, когато преминават към твърди храни и намаляват дневния си прием на адаптирано мляко, препоръчително е да се въведе отново витамин D.
След първия си рожден ден децата се нуждаят от 10 mcg или 600 IU дневно.
Препоръчителни дневни дози витамин D според възрастта:
от 0 до 12 месеца – мъже 10 mcg, жени 10 mcg,
от 1 до 13 години – мъже 15 mcg, жени 15 mcg,
от 14 до 18 години – мъже 15 mcg, жени 15 mcg (също за бременност и кърмене),
от 19 до 50 години – мъже 15 mcg, жени 15 mcg (също за бременност и кърмене),
от 51 до 70 години – мъже 15 mcg, жени 15 mcg,
над 70 години – мъже 20 mcg, жени 20 mcg.
Има някои минимални отклонения от тези указания. Например Научният консултативен комитет по хранене на Обединеното кралство препоръчва прием от 10 mcg (400 IU) на ден за лица на възраст четири години и по-големи. Също така на последния конгрес на Американското ендокринологично дружество беше подчертано предимството на ежедневната добавка пред случайните дози на по-големи количества витамин D.
Разбира се, всички професионални асоциации са на мнение, че добавките с витамин D са необходими, особено при:
детството,
юношеството,
бременността,
кърменето,
при възрастното население над 70 години,
както и при хора с рискови фактори за определени заболявания, особено автоимунни.
Тези препоръки се отнасят главно за здравата популация, докато децата и възрастните с определени заболявания и състояния, като:
остеомалация/остеопороза,
някои видове рак,
диабет тип II,
затлъстяване,
депресия,
множествена склероза,
сърдечно-съдови заболявания, както и други заболявания, свързани с лошо усвояване на мазнини и витамин D,
се предписват в по-високи дози от лекарите според нуждите на всеки пациент индивидуално.












