Учени от Швеция, Холандия и Германия публикуваха проучване за влиянието на видеоигрите върху детския мозък.
Видеоигрите са се превърнали в неразделна част от детството днес.
Учените свързват по-дългото време, прекарано в игра на видеоигри, с повишена интелигентност при децата, което отчасти противоречи на разказа, че игрите са вредни за младите умове.
Въпреки че разликата в когнитивните способности е малка и не е достатъчна, за да докаже причинно-следствена връзка, тя все още е значителна – и проучването от 2022 г. внимателно отчита променливите, включително разликите в генетиката и социално-икономическия произход на детето.
Междувременно гледането на телевизия и използването на социални мрежи не са имали нито положителен, нито отрицателен ефект върху интелигентността. Изследването може да бъде полезно в дебата за това колко време пред екрана е подходящо за младите умове. „Дигиталните медии определят съвременното детство, но техните когнитивни ефекти са неясни и силно обсъждани“, пише екипът от Холандия, Германия и Швеция в публикуваното проучване.
„Вярваме, че проучвания с генетични данни биха могли да изяснят твърденията за причинно-следствена връзка и да коригират често пренебрегваната роля на генетичните предразположения.“ Изследователите анализираха данни за времето пред екрана за 9855 деца в проучването ABCD, което включва 9- и 10-годишни деца в САЩ.
Средно децата съобщават, че прекарват по 2,5 часа на ден в гледане на телевизия или онлайн видео съдържание, един час в игра на видео игри и половин час в онлайн социализация.
След това, две години по-късно, те са получили достъп до данни за повече от 5000 от същите тези момчета и момичета.
През този период, тези, които са съобщили, че прекарват повече време от средното в игра на видеоигри, са имали повишение на коефициента на интелигентност с 2,5 пункта над средното.
Увеличението на коефициента на интелигентност се е основавало на тестване на деца по задачи, включващи разбиране при четене, визуално-пространствена обработка и задача, фокусирана върху паметта, гъвкавото мислене и самоконтрола.
Важно е да се отбележи, че макар проучването да е разглеждало само деца в САЩ и да не е правило разлика между видовете видеоигри (мобилни срещу конзолни игри), то все пак предоставя ценна информация за връзката между видеоигрите и коефициента на интелигентност – и подкрепя идеята, че интелигентността не е фиксирана константа, с която се раждаме.
„Нашите резултати подкрепят твърдението, че екраните като цяло не нарушават когнитивните способности на децата и че играенето на видеоигри всъщност може да помогне за повишаване на интелигентността“, каза невробиологът Торкел Клингберг от Института Каролинска в Швеция през 2022 г., когато проучването е публикувано.
Както отбелязват изследователите, това не е първото проучване, което предполага, че има връзка между времето, което децата прекарват в игри, и тяхното когнитивно развитие – и изглежда има и други ползи от видеоигрите.
Екипът на изследването смята, че малкият размер на извадката, различните дизайни на изследванията и липсата на отчитане на генетичните и социално-икономическите влияния са допринесли за противоречиви доклади относно ефектите от времето, прекарано пред екрана. Това са ограниченията, които настоящото проучване се стреми да сведе до минимум.
Всичко това означава, че има много фактори, които влияят върху развитието и формирането на интелигентността, както и различните начини, по които времето пред екрана може да повлияе на телата ни и навиците ни – така че са необходими много повече изследвания.
„Не изследвахме ефектите от времето пред екрана върху физическата активност, съня, благосъстоянието или училищните постижения, така че не можем да кажем нищо по въпроса“, каза Клингберг.
„Сега ще изучаваме ефектите на други фактори на околната среда и как когнитивните ефекти са свързани с развитието на мозъка в детството.“












