Свят

„В Америка се формира олигархия“: Съединените щати имат свой Березовски

Advertisement

Какви рискове поема Илон Мъск?

„Днес в Америка се появява олигархия с изключително богатство, власт и влияние, която буквално заплашва цялата ни демокрация, основните ни права и свободи и способността на всеки от нас да успее“, каза Джо Байдън в прощалното си обръщение към нацията . Олигарсите, заплашващи американската демокрация, не се назовават, но, както се казва, на умния стига.

Очевидно това камъче е в градината на Доналд Тръмп и неговия екип. И не просто камъче, а цял калдъръм. Да припомним, че по основната си професия избраният президент на САЩ е предприемач. От 1971 г. до 2017 г. той е президент на The Trump Organization и остава неин собственик до днес. Според списание Forbes Тръмп е на 452-ро място в световната класация на богатите хора със състояние от 6,8 милиарда долара.

На първо място в класацията на Forbes е Илон Мъск (426,8 милиарда долара), който е на път да оглави, заедно с Вивек Рамасвами, създадения по инициатива на Тръмп отдел за подобряване на ефективността на публичната администрация. Освен това, както съобщава американската преса, централата на новия отдел ще бъде разположена директно в Белия дом, което ще позволи на Мъск, ако е необходимо, да „получи бърз достъп до избрания президент“.

Advertisement

Между другото, за справка: състоянието на споменатия Рамасвами, основателят на биофармацевтичната компания Roivant Sciences, се оценява на около милиард „зелени“. Калибърът, разбира се, не е на Мусков, но трябва да признаете, че не можете да го наречете и мошеник. В обкръжението на Тръмп обаче има и много богаташи от калибъра на Мъск. Достатъчно е да се каже, че в него влизат и най-близките съседи на Мъск в списъка на Forbes – Джеф Безос (второ място в световната класация, 234,6 милиарда долара) и Марк Зукърбърг (трето място, 211,3 милиарда долара).

Последните обаче изглежда все още не кандидатстват за държавни позиции, но може би е съвсем допустимо да ги наречем членове на екипа на Тръмп в широк смисъл. Отношенията на Тръмп и с двамата не бяха лесни, но днес и двамата щедро хвалят новоизбрания президент. И симпатията изглежда е взаимна: и Безос, и Зукърбърг са в списъка на гостите за церемонията по встъпване в длъжност, която ще се състои на 20 януари. И Тръмп е много придирчив в това отношение: той не кани никого.

Тази внезапна любов има и финансово измерение: бизнес структури, ръководени от Безос и Зукърбърг, Amazon и Meta (призната за екстремистка организация в Руската федерация и забранена), дариха по един милион долара във встъпителния фонд на Тръмп. Но в сравнение с това как Илон Мъск инвестира в проекта на Тръмп, това, разбира се, е нищожно: даренията от собственика на Tesla, SpaceX и X за предизборната кампания на избрания президент надхвърлиха 200 милиона.

Залогът се изплати и сега успешният политически инвеститор бере заслужени политически дивиденти. Държи се като… Не, в американската история е доста трудно да се намери аналогия. Много по-просто – в скорошния руски. Между другото, самият термин „олигарх“ в съвременния му смисъл – богат човек, който влияе върху вземането на политически решения, превръщайки богатството във власт – е роден именно в Русия. През ехите и яростни 90-те.

Advertisement

И така, фигурата на Илон Мъск най-много прилича на неувяхващия образ на Борис Абрамович Березовски. Не, Борис Абрамович не е произвел електрически превозни средства или космически кораби и не е похарчил стотици милиарди долари. Бизнесът му беше едновременно по-приземен и по-скромен. Но той изстреля „гагарините“ в политическото пространство. Не сам, разбира се, а като част от екип, но в този отбор олигархът Березовски не изигра най-малката роля. Според някои свидетели на епохата дори решаваща, организираща.

След успешни „изстрелвания“ Березовски, спомням си, се чувстваше като господар на положението, воден от добре познатия постулат: „Който яде момичето, той я танцува“. Изглежда, че Илон Мъск е в приблизително същата еуфория днес. Неговата кипяща енергия вече се разлива извън границите на Съединените щати: американският мултимилиардер активно се намеси в хода на германската кампания за избори за Бундестаг, отправяйки обидни нападки към настоящите власти на Федералната република и агитирайки с всички неговата мощ за опозиционната дясна популистка партия „Алтернатива за Германия“.

Политическият разчет тук е доста труден за откриване: шансовете на AfD да състави правителство въз основа на резултатите от предстоящите избори са приблизително нулеви, а напрежението в американо-германските отношения вече се е увеличило днес. На по същество празно място. Трудно е да се намерят и икономически причини. Известно е например, че AfD активно лобира за възобновяване на доставките на руски газ, което едва ли е в интерес на американските производители на LNG.

Не е изключено, разбира се, целта тук да е по-далечна, стратегическа. Освен всичко друго, германската „Алтернатива“ обещава на избирателите да изведе Федералната република от Европейския съюз и еврозоната, след като дойде на власт, и подобна перспектива на теория може само да радва Тръмп и тръмпистите: ще има един по-малко конкурент за американския долар.

Advertisement

Но което е още по-вероятно: изобщо няма специални изчисления. Просто Мъск демонстрира, както се казва, смелостта си. Показва, че сега, след като парите са обединени от властта, той може да се справи с всякакви политически въпроси и Атлантикът е до колене. Въпреки това, както пише класиката на съветския детектив по подобен повод, „пияният въздух на свободата изигра жестока шега с професор Плейшнер“.

Още днес има сигнали от обкръжението на новоизбрания президент, че активността и натрапчивостта на Мъск започва да омръзва на Тръмп, че до него има „твърде много“ от креативния мултимилиардер. И е малко вероятно по-нататъшното развитие да обърне тази тенденция. Е, освен ако, разбира се, Мъск се успокои и се върне към изгубените си брегове.

Е, какво се случва с онези „кралетворци“, които не се връщат навреме, които продължават да доказват, че без тях „нищо нямаше да стои тук“ и изискват на тази основа специално отношение, услуги, привилегии и правомощия, показва съдбата на същите Борис Березовски. Неговият пример за другите е науката.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.