Последното проучване изследва мозъчната активност при пациенти, които са били клинично мъртви, а д-р Стюарт Хамероф, анестезиолог и професор в Университета на Аризона, дава своето тълкуване на това явление.
В изследването сензори са поставени върху мозъците на седем тежко болни пациенти, на които са оставали само няколко минути живот. Тези сложни устройства са следили кръвното налягане и сърдечната честота, докато не спрат напълно и пациентите не починат.
Резултатите обаче показаха нещо неочаквано – електроенцефалограма (ЕЕГ – диагностичен тест, който измерва електрическата активност на мозъка чрез електроди, поставени върху черепа) регистрира необичаен изблик на енергия след смъртта.
В интервю за Project Unity Хамероф каза : „Те видяха как всички функции изчезват и след това внезапно тази активност се появява, в момент, когато няма кръвно налягане или сърдечен ритъм. Може да е преживяване близо до смъртта или може би душата напуска тялото.“
Професорът твърди, че това може да показва, че съзнанието напуска тялото в последните мигове от живота, отбелязвайки, че то е „последното, което си тръгва“.
„Въпросът е, че това показва, че съзнанието всъщност е процес с много ниска енергия“, добави той.
Това явление не е рядкост – изследванията показват, че подобни импулси се появяват при около 50% от пациентите, при които е проведено измерването. Учените обаче предлагат и рационално обяснение – те предполагат, че тези енергийни експлозии възникват като реакция на мозъка към липса на кислород.
В речта си в документалния сериал на Science Channel „През червеевата дупка“, Хамероф обясни: „Когато сърцето спре да бие, кръвта спира да циркулира и микротубулите в мозъка губят квантовото си състояние. Квантовата информация вътре в тях не изчезва – тя не може да бъде унищожена, тя е разпръсната из цялата вселена.“
Той продължава, заявявайки, че ако пациентът бъде съживен, тази квантова информация може да бъде изпратена обратно в мозъка, което може да обясни преживяванията на хора, които твърдят, че са „преживели“ смъртта.
„Ако пациентът не оцелее, е възможно тази квантова информация да продължи да съществува извън тялото – може би дори завинаги – като душа“, добави той.
Авторите на изследването заключиха: „В ежедневната си работа в интензивното отделение често общуваме със семействата на починалите. Според нашия опит мисълта, че нещо се случва в момента на смъртта, може да бъде утешителна за опечалените.“












