Според ново изследване, публикувано в British Medical Journal (BMJ), хората с по-високо ниво на образование може да изпитат по-бърза прогресия на деменцията.
Учените са установили, че хората, които прекарват повече време в образование, са склонни да развиват по-големи „когнитивни резерви“ в мозъка, което им позволява да устояват на ранните симптоми на деменция за по-дълго време. Тази на пръв поглед положителна характеристика обаче има и своята тъмна страна.
Анализ на извадка от 261 проучвания, 36 от които са фокусирани специално върху образователните постижения, дава интригуващи резултати.
Изследвания са открили изненадваща връзка между нивото на образование и продължителността на живота след поставяне на диагноза деменция.
Данните показват, че за всяка допълнителна година формално образование, продължителността на живота след поставяне на диагноза деменция намалява с приблизително два месеца и половина.
Това откритие, макар и парадоксално на пръв поглед, предполага, че по-високите нива на образование, макар и обикновено свързани с по-добри здравни резултати, могат да имат неочаквани последици, когато става въпрос за прогресията на деменцията.
Важно е да се отбележи, че тези резултати не омаловажават стойността на образованието, а показват сложността на връзката между когнитивните резерви, образованието и протичането на невродегенеративните заболявания, съобщава „Слободна Далмация“.
Парадигма на когнитивния резерв
Холандски изследователи от Медицинския център на университета „Еразъм“ в Ротердам, водени от екип от експерти в областта на неврологията и геронтологията, са изследвали подробно това интригуващо явление, което са нарекли „парадигма на когнитивния резерв“.
Тяхното обширно изследване, което включва анализ на хиляди случаи на деменция в продължение на няколко десетилетия, предоставя завладяваща представа за връзката между образованието и прогресията на заболяването.
Резултатите ясно показват, че високообразованите индивиди имат значително по-голяма способност да компенсират първоначалните неврологични увреждания, което им позволява да функционират по-дълго без видими признаци на заболяване.
Това очевидно предимство обаче крие парадокс: когато симптомите на деменция най-накрая се проявят при тези индивиди, заболяването вече е достигнало напреднал стадий.
Мозъците им успешно компенсират щетите толкова дълго, че когато най-накрая се поддават на атаката на болестта, тя вече е претърпяла значително по-големи щети, отколкото би било при по-слабо образованите хора.
Следователно, времето за преживяемост след поставяне на диагнозата е значително по-кратко при високообразовани пациенти, което представлява предизвикателство за медицинската общност по отношение на навременното откриване и лечение на деменция при тази група пациенти.
Статистически данни
Изследването установи значителни разлики в продължителността на живота след поставяне на диагнозата, като мъжете, диагностицирани на 65-годишна възраст, живеят средно 5,7 години, докато жените, диагностицирани на същата възраст, живеят средно осем години.
Ако диагнозата бъде поставена на 85-годишна възраст, мъжете живеят още 2,2 години, докато жените живеят още 4,5 години.
Експертите подчертават важността на поддържането на мозъчната активност през целия живот и посочват, че редовното решаване на кръстословици, числови пъзели и други умствени предизвикателства може да помогне за изграждането на когнитивни резерви, което може да забави появата на симптомите на деменция.
Средно пациентите прекарват около една трета от живота си след поставяне на диагнозата в старчески домове, като повече от половината от пациентите се преместват в такива институции в рамките на пет години след поставяне на диагнозата.












