Учени откриха грешка в известната теория на изобретателя Леонардо да Винчи
Снимка: Wikimedia Commons
Изследователите тестваха „Правилото на дърветата“, написано от учен преди много векове, но което се използва от науката оттогава.
От векове идеите на изобретателя, учен и художник Леонардо да Винчи са смятани за гениални и твърде точни за времето си. Но изглежда, че една от идеите на гения се е оказала грешна, пише ScienceAlert .
Става дума за обяснението на Да Винчи как растат всички дървета на Земята. Изобретателят постулира, че всички клони на едно дърво на всяко ниво от неговата височина са равни по дебелина на ствола, сгънати заедно.
Тази идея, според учения, е трябвало да обясни как дърветата устояват на вятъра и други елементи. Но ново изследване на двама биолози показва, че подобно твърдение не минава през апелацията на микроскопично ниво.
Проблемът с теорията на да Винчи беше, че той разглеждаше само външната страна на дърветата, а не вътрешността, където водата се всмуква във вътрешни тръби, наречени ксилем.
Размерът на тези дървени водопроводни канали е това, което най-много интересува изследователите Стюарт Соп и Рубен Валбуена, съавтори на публикуваната научна статия. Те тестваха модели на растеж на дърветата, за да разберат по-добре податливостта на дърветата към суша, както и техния принос за съхранението на въглерод.
„Много биологични модели са се вдъхновили от правилото на Леонардо, за да моделират не само външното разклоняване на растенията, но и техните вътрешни съдови системи, въпреки факта, че има малко доказателства за теорията“, се казва в новото проучване.
Изследователите смятат, че водните канали на дърветата не могат да отговарят на Правилото за дърветата на Леонардо да Винчи. Соп и Валбуен, въз основа на вътрешната хидравлика на дърветата, предложиха съдовите канали да се разширяват, когато клоните стават по-тънки по-близо до върховете на дърветата. Това позволява на дървото да поддържа достатъчно сила, за да изтегли вода нагоре по ствола.
Този модел на растеж също спестява количеството въглерод, което се използва за създаване на енергийно ефективна съдова система. Тя е тази, която разпределя вода и хранителни вещества в цялото дърво, от корените до самите върхове на листата.
„Искахме да намерим връзка, която може да се използва за оценка на дървесната биомаса и горския въглерод. Получената нова връзка ще помогне да се изчисли глобалното улавяне на въглерод от дърветата“, подчертават авторите на изследването.
Тяхната теория също потвърждава вече съществуващата теория за метаболитно мащабиране. Това може също да обясни защо по-големите дървета са по-податливи на суша и следователно по-уязвими към изменението на климата.