Човечеството ще трябва да си намери нова планета след около 250 милиона години. Според учените това е много по-малко време, отколкото сме си мислили, че остава, пише Би Би Си, цитирайки авторите на изследването, публикувано в списание Nature Geoscience.
Според проучването континентите на Земята ще се слеят. Това съчетание с продължаващите климатични промени ще доведе до факта, че 96% от сушата на нашата планета ще стане напълно непригодна за каквито и да било бозайници.
След като се е формирала преди около 4,5 милиарда години, нашата звезда ще продължи да излъчва светлина и топлина приблизително толкова време (дори малко повече), докато не изчерпи термоядреното си гориво.
След това Слънцето ще започне бавно да избледнява, като постепенно ще увеличава обема си, докато не погълне първо Меркурий, след това Венера – а много вероятно и нашата Земя.
Планетата ни обаче ще стане негодно за живот много по-рано – само след „някакви си“ 250 милиона години, посочват учените в изследването си.
Във всеки случай това е заключението, до което е достигнал екип от специалисти от Бристолския университет, изчислил траекторията на движение на части от земната кора и континентите, разположени на повърхността на нашата планета, както и съпътстващите ги климатични промени.
Според резултатите от изследването (с помощта на сложни математически модели) след четвърт милиард години континентите, разпръснати по цялата планета, ще се слеят един с друг и ще образуват един суперконтинент.
Как ще се случи това?
Африка и Евразия ще продължат да се сближават един с друг, като от двете страни ще притиснат Арабския полуостров в пръстен, след което обединеният афро-евразийски континент ще се разбие в Америка.
В резултат на това Атлантическият океан ще се свие до размерите на две вътрешни морета. Едното между днешна Канада и Габон, а другото – между днешно Мексико и Южна Африка.
Мадагаскар ще бъде между Африка и Бразилия, блокирайки достъпа на водите на Индийския океан до Тихия океан (и това, което е останало от Атлантическия океан).
Непоносима жега, вулкани и пустини – това ли ни чака?
Страничен ефект от това сливане ще бъде рязкото повишаване на вулканичната активност на планетата и като следствие от това – катастрофалното увеличаване на концентрацията на въглероден диоксид в земната атмосфера.
Това, от своя страна, неизбежно ще засили парниковия ефект, което ще доведе до неплодородност на по-голямата част от сушата (повече от 90 %) и ще превърне обширни региони в изгорени от слънцето пустини.
За да отговорят възможно най-точно на въпроса за климатичните условия на новия суперконтинент, авторите на изследването създават сложен математически модел, като се опитват максимално да отчетат всички възможни фактори, известни на науката до момента.
Резултатите от изчисленията показват, че през лятото по-голямата част от единния континент ще се затопли до температури над 40°, което ще доведе до пресъхване на останалите реки.
Според авторите на статията, след като централните райони на суперконтинента окончателно се лишат от вода, те ще се превърнат в пустини, където бозайниците просто няма да оцелеят – „с изключение на някои много специални видове“.
Докато днес около две трети от повърхността на Земята е подходяща за човешкия живот, след 250 милиона години само крайбрежните и полярните райони на планетата ще могат да поддържат живот, като заедно ще съставляват само около 8% от нейната повърхност.
Според авторите на изследването това неминуемо ще доведе до масово измиране – и то не само на бозайниците, а на целия живот като цяло.
Ако приемем, че по това време хората все още ще живеят на Земята, може би те ще успеят да намерят някакъв начин да се адаптират към новите условия.