Зад бляскавия и блестящ силует на Дубай се крие мрачна, опасна тайна.
Всяка година хиляди жени отиват в Обединените арабски емирства ( ОАЕ ), защото са заслепени от предложения за луксозни почивки, високоплатена работа и партита на яхти. Но скоро след пристигането си те научават тъмната страна на този град-емирство, защото много от тях попадат във веригата на трафика на хора.
В някои случаи амбициозни инфлуенсъри, пътуващи до Дубай, биват измамени от фалшиви агенции за модели и след това принудени да участват в оргии. През март тази година 20-годишният модел Мария Ковалчук беше открита със счупен гръбнак край пътя в Дубай. По-късно тя твърди, че е била малтретирана от богати руснаци след диво парти в хотела .
Преживяването ѝ предизвика обществен дебат за сексуалното робство в ОАЕ. В други случаи на бедни момичета от развиващите се страни се обещават работни места, които ще им позволят да издържат семействата си – само за да открият твърде късно, че са били продадени като секс робини. Трафикът на хора е тема, която се обсъжда все по-често, когато се споменава за ОАЕ.
Всички жертви искат едно и също – имат надежда за по-добър живот, вярват в нови възможности или си тръгват заради любовта.
Британският активист за борба с трафика на хора Ангъс Томас, основател на проекта „Hope Education Project“, е спасил в Дубай близо 20 нигерийски жени и момичета, които са били вербувани за трафик на хора. Той казва, че лековерните западни влиятелни личности попадат в същите капани като уязвимите африкански жени.
„Не искам да съм тук, спасете ме!“
Ангъс започва работата си срещу трафика на хора случайно, по време на 48-часова почивка в Дубай през 2019 г. В навечерието на Нова година, докато късно през нощта отива да купи лекарства за болната си съпруга, е спрян пред хотела от слаба млада африканка в прозрачна, оскъдна рокля. Той веднага прочете отчаянието в очите ѝ. Тя го попита дали иска секс. Ангъс отказа и след това попита: „Искаш ли да си тук?“
Момичето му каза „не“.
Ангъс предложил да ѝ помогне и се уговорил да се срещнат с нея на следващата сутрин преди полета си за вкъщи. Когато момичето закъсняло, тя казал на Ангъс, че е закъсняла, защото сводникът ѝ я наказал, че не е донесла достатъчно пари.
„Никога преди не бях чувал за трафик на хора или какво наистина се е случило в Дубай“, каза Ангус пред „Дейли Мейл“.
Над кафето той снима паспорта на момичето и белезите ѝ, събирайки доказателства за спасяването ѝ.
„Когато се качих на самолета и трябваше да я оставя, си помислих: „Аз съм единственият човек на планетата, който знае какво се случва. Трябва да поема отговорност за това“, казва Ангус.
На следващата година Ангъс се бори за освобождаването на жена от сексуално робство. В процеса на това той разкри още четири мрежи за трафик на жени.
Той разказва случаи на жени, на които е помогнал да избягат от мрежа за трафик на хора в Дубай, разкривайки хитрите методи, които „вербовчиците“ използват, за да примамват жени.
Отишла в Дубай заради гаджето си, а се озовала в лапите на проституцията.
Грейс (истинското име е известно на редактора) от Кения се борела да свързва двата края, продавайки евтини обувки на пазар в Найроби, когато срещнала нигериец във Facebook. Привлечена от обещанията му за по-добър живот, тя приела еднопосочен билет за Дубай с надеждата за ново начало.
„Когато тя пристигна, те се насладиха на невероятен социален живот в продължение на две седмици. След това той я заведе на вечеря във Фуджейра и каза: „Страхувам се, че трябва да останеш тук. Сега ще работиш тук“, разказва Ангус.
Новият „гадже“ на Грейс я е продал на собственика на бара.
Жената била заключена в малка стая над ресторанта и принуждавана да се занимава с проституция в продължение на две години и половина. В комплекса имало дузина стаи, пълни с жени като нея, и никога не им било позволено да излизат. Тя била принуждавана да има по няколко клиенти на ден. През последните шест месеца от пленничеството си тя е била обект на обезпокоително малтретиране от богати хора.
За щастие, Грейс успяла да избяга, след като клиентът се смилил над нея. Той ѝ помогнал да си върне мобилния телефон и ѝ дал малко пари. Тя избягала, като предложила да изнесе боклука една вечер, когато собственикът отсъствал, след което избягала и заживяла под мост в Дубай.
„Грейс се свърза с мен чрез безопасна къща, която уредих с нигериец. Когато тя включи телефона, получи куп съобщения от семейството си, които се чудеха къде е. В крайна сметка, когато се върна у дома през 2023 г., разбира се, тя се изправи пред огромно бреме на срама. Тя все още не е казала на семейството си какво се е случило“, каза Ангъс.
Фалшиви обещания за работа
Клое от Лагос била примамена в Дубай с обещанието за работа като готвачка. Веднага щом кацнала, паспортът ѝ бил конфискуван и тя била отведена в Ал Айн, град дълбоко в пустинята на източната граница с Оман.
„Тя готвеше около седмица и след това ѝ казаха, че ще трябва да спи с мъже, за да си заслужи престоя“, казва Ангус.
Клоуи търпяла унизителна секс работа в продължение на четири години, понасяйки безмилостно насилие ежедневно. Подобно на Грейс, тя най-накрая успяла да избяга и да получи телефонния номер на Ангъс.
„В продължение на три седмици получавах обаждания от тази жена в Западна Австралия. Тя ме молеше да ѝ помогна. Казах на жена си: „Нещо ми се струва различно в това обаждане“, казва Ангус.
Той успял да ѝ помогне да се върне безопасно у дома и до ден днешен поддържа връзка с нея.
Мадам плати за свободата си
Ангъс си спомня скандалния случай с Кристи Голд, чието истинско име е Кристиана Джейкъб Уадиале. Тя организира трафика на хора, като примамва непълнолетни нигерийски момичета в Дубай и ги принуждава да се занимават с проституция. В продължение на пет години Голд избягваше да бъде подведена под отговорност за това престъпление и беше начело в списъка с най-издирваните престъпници в Нигерия за трафик на хора. През март 2024 г. федерален висш съд я осъди задочно, въпреки че произнасянето на присъдата беше отложено до ареста ѝ. Това най-накрая се случи през декември миналата година, когато тя беше арестувана на летището в Абуджа, след като пристигна със самолет от новогодишните тържества в Дубай. Дотогава тя си беше създала имидж на бляскава персона, идеална за привличане на уязвими жени, докато крие бруталността зад своя „успех“.
Жертвите твърдят, че Голд е конфискувала паспортите им и ги е натъпкала в малък апартамент в Дубай. В съда три млади жени свидетелстват срещу нея. Но когато Голд е осъдена, тя може да избира между пет години затвор или глоба от 6200 евро. Разбира се, тя плаща глобата и отново е свободна.
„Посланието, което това решение изпраща на трафикантите, оцелелите и света, е опустошително“, каза Ангъс пред Международния консорциум на разследващите журналисти. „Дори след като показа презрение към съдебната система и жертвите си, сега ѝ е позволено да се разхожда на свобода, отново да се наслаждава на приходите от престъпленията си. Тази присъда е подигравка с жертвите и позор за глобалния авторитет на нацията.“
Партита с порта пота
Ангъс нарича скандалните секс партита „ужасяващ и екстремен“ пример за това, което се случва зад затворени врати в Дубай.
„Случва се“, казва той. „Терминът „парти“ е изключително подвеждащ. Това е най-висшата форма на малтретиране на човешко същество от страна на покварени хора “, казва Ангъс.
Той обаче е скептичен относно това колко често срещани са подобни „партита“, предполагайки, че може би за тях се пише много повече в социалните мрежи. През последната година се наблюдава увеличение на съобщенията за тези оргии, в които жените са принуждавани да бъдат „живи тоалетни“ за мъже с перверзни наклонности в Емирствата, най-често в Дубай.
Ангъс казва, че западните инфлуенсъри са „под влиянието на същия убедителен наратив“ като жените, жертви на трафик в Нигерия. Основната разлика, казва той, е, че западните жени са склонни да търсят слава или кариера, а не само пари .
Не вярвай на никого!
Ангъс създаде цялостна образователна програма за борба с трафика на хора, за да научи учениците от началното училище да разпознават опасностите, дебнещи в социалните медии. Той им казва как да разпознават „предупредителните знаци“ в онлайн взаимодействията и подчертава важността на „трима доверени възрастни“ в живота ви.
„Не се доверявайте на никого – направете крачка назад, преди да вземете каквито и да било решения, защото ако заседнете в Дубай, никой няма да ви дойде на помощ “, предупреждава Ангус.
Бившият британски детектив Фил Бруър е проследил и множество трафикантки на жени по време на 30-годишната си кариера. Той казва, че в ОАЕ докладването на местната полиция като жертва на трафик на хора с цел сексуална експлоатация е рискован ход – такъв, който може да доведе до обвинения в така наречените „морални престъпления“ като извънбрачен секс или проституция.
Подобно на Ангъс, той препоръчва да се доверявате на интуицията си, съветва да не пътувате сами и казва да помните, че ако нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина, вероятно не е така. Бруър отбелязва, че като дълбоко религиозно общество Дубай често игнорира или отрича мащаба на проблема си с трафика на хора. Той обаче е окуражен от нарастващата осведоменост за сексуалното робство в региона и стъпките, които правителството на ОАЕ предприема за справяне с него.












