От времето на Ейбрахам Линкълн до Доналд Тръмп има дълга история на използване на митата като начин за „защита“ на американската икономика, понякога с много лоши последици за останалия свят.
На 17 юни 1930 г. Конгресът на САЩ прие така наречения Закон за тарифите на Смут-Хоули . Става въпрос за закон, който според Енциклопедия Британика увеличава вносните мита, за да защити американските предприемачи и фермери, което допълнително утежнява и без това трудната международна икономическа ситуация по време на Голямата депресия.
Законът, посочва още енциклопедията, е кръстен на основните си спонсори, сенатор Рийд Смут от Юта, председател на финансовата комисия на Сената, и конгресмен Уилис Хоули от Орегон, председател на Комисията по пътищата и средствата.
Гореспоменатият закон допълнително увеличи и без това високите митнически тарифи на Съединените американски щати (САЩ).
Всичко започва през 1922 г.
Това не беше точно първият американски и световен опит с повишаване на митата в САЩ. През 1922 г., както съобщава Британика, Конгресът прие Закона на Фордни-Маккъмбър , закон, който налага най-строгите протекционистични тарифи в историята на САЩ, повишавайки средното вносно мито до около 40 процента.
Тази мярка предизвика реакция от страна на европейските правителства, но не повлия значително на американския прогрес. През 20-те години на 20-ти век, според Британика, докато европейските фермери се възстановяват от последиците от Първата световна война и американските фермери са изправени пред интензивна конкуренция и падащи цени поради свръхпроизводство, американските земеделски интереси лобират пред федералното правителство да ги защити от вносни селскостопански продукти.
Първият опит се провали.
Относно причините за въвеждането на Закона за тарифите на Смут-Хоули , Британика посочва още, че по време на президентската кампания през 1928 г. републиканският кандидат Хърбърт Хувър е обещал да увеличи митата върху селскостопанските продукти, но след като встъпи в длъжност, лобисти от други икономически сектори го насърчиха да подкрепи още по-широко увеличение.
„Въпреки че увеличението на митата беше подкрепено от мнозинството републиканци, опитът за увеличаване на вносните мита се провали през 1929 г., до голяма степен поради съпротивата на центристките републиканци в Сената на САЩ. Въпреки това, в отговор на срива на фондовия пазар през 1929 г., протекционизмът набра скорост и въпреки че Законът за митата впоследствие беше приет от Сената с малко мнозинство (44:42), той премина лесно в Камарата на представителите. Въпреки петиция от повече от 1000 икономисти, призоваваща го да наложи вето на законопроекта, Хувър го подписва като закон на 17 юни 1930 г.“, посочва надеждната Британика.
Последствията не бяха славни.
Смут-Хоули, както ни казва Британика, допринесе за ранната загуба на доверие на Уолстрийт и възвести американския изолационизъм.
„Чрез увеличаване на средната тарифа с около 20 процента, това също провокира отмъщение от страна на чужди правителства и много чуждестранни банки започнаха да фалират. Тъй като законът определя както специфични, така и адвалорни тарифни ставки (т.е. ставки, базирани на стойността на продукта), е трудно да се определи точно процентното увеличение на тарифните нива, което е предмет на дебат сред икономистите.“
Последствията бяха много лоши. Само за две години около две дузини държави приеха подобни данъци “ просяк- съсед“, влошавайки и без това силно засегнатата световна икономика и намалявайки световната търговия. Вносът и износът на САЩ за Европа е намалял с около две трети между 1929 и 1932 г., докато общата световна търговия е намаляла със сходни стойности през четирите години на действие на закона.
„През 1934 г. президентът Франклин Д. Рузвелт подписа Закона за реципрочността на търговията, намалявайки тарифните нива и насърчавайки либерализацията на търговията и сътрудничеството с чужди правителства. Някои наблюдатели твърдят, че Законът за митата от 1930 г., като задълбочава Голямата депресия, може да е допринесъл за възхода на политическия екстремизъм, позволявайки на лидери като Адолф Хитлер да увеличат политическата си власт и да дойдат на власт“, припомня Британика.
Митническите мерки републиканска традиция ли са?
Използването на високи тарифни ставки и налагането им представлява цяла републиканска традиция в САЩ, на която дори лидерите на Демократическата партия там понякога не успяват да устоят. Добър пример за това е администрацията на Джоузеф Байдън, известен като Джо, която до голяма степен е възприела обичаите от първия мандат на Тръмп.
Ако вече анализираме използването и налагането на повишени тарифни ставки в САЩ, със сигурност си струва да споменем и други републикански примери.
По време на Гражданската война в Съединените щати американският президент Ейбрахам Линкълн въведе високи мита, за да защити индустрията в северните щати, но и да осигури източници на финансиране за армията.
По-малко известният американски президент Уилям Маккинли (мандатът му продължава от 1897 до 1901 г.) следва подобен път. Преди да стане 25-ият президент на Съединените щати, като конгресмен, той предложи Закона за тарифите на Маккинли през 1890 г. Законът беше приет, целящ да засили индустриализацията на САЩ, което беше успешно в някои отношения, но предизвика протести срещу увеличените тарифи върху селскостопанските продукти.
В контекста на използването на повишени тарифни ставки, заслужава да се спомене и законът Дингли , американски закон от 1897 г., предложен от конгресмена Нелсън Дингли младши от Мейн. Този закон увеличи тарифите в САЩ, за разлика от Закона за тарифите на Маккинли от 1894 г., който намали митата. Законът на Дингли имаше за цел постепенно да възстанови протекционизма на Закона за тарифите на Маккинли от 1890 г.
Законът на Дингли е предназначен да защити американската индустрия от чуждестранна конкуренция. Това доведе до по-високи цени на стоманата в САЩ и до увеличаване на разходите в зависещите от стомана индустрии, като строителната индустрия и железопътния транспорт. Анализаторите на историческите икономически тенденции посочват, че законът облагодетелства до известна степен местните производители, но от друга страна подхранва инфлацията.
През втората половина на 20-ти век тези, които не бяха имунизирани срещу използването на повишени тарифни ставки, бяха преди всичко Ричард Никсън (1969–1974), който използва тарифите, за да стабилизира долара и да намали дефицита. САЩ за първи път бяха въвлечени в спор с Европейския съюз от Джордж Буш-старши, който през 2002 г., както много от нас си спомнят, въведе известните мита за стоманата, на които Брюксел се противопостави, но при напълно различни геополитически обстоятелства от днешните.
Всички тези имена бяха част от Републиканската партия на САЩ, включително Доналд Тръмп и неговият натиск за увеличаване на митата, за да се предполага, че защитава затруднената американска икономика.
Митническите конфликти ще ускорят дедоларизацията
Истинското състояние на американската икономика, като се изключат нейните спекулативни аспекти, които се основават на масово печатане на пари и злоупотреби с дефицита от десетилетия, може би най-добре се доказва от самия дефицит на САЩ, който е повече от сто трилиона долара, с ръст от 38 процента спрямо миналата година, но също и от съобщението, че в отговор на въвеждането на най-новите митнически тарифи страни като Китай или Япония, които са най-големите кредитори на САЩ, може скоро да започнат нов кръг за разпродажба на държавни облигации на САЩ и по този начин на практика ускоряване на процеса на дедоларизация на световната икономика.












