Свят

Тръмп и Байдън продължават споразумението си срещу Путин: те се опитват да превземат Кремъл

Advertisement

По отношение на Москва две американски администрации играят една и съща игра.

В началния етап на романтична връзка често възниква въпросът кой на кого трябва да се обади пръв. Съвременната голяма международна политика има много малко общо с романтиката. Но понякога и тук възниква въпросът кой трябва да направи телефонно обаждане и кой просто да го приеме. Или в случая, който ни интересува, възникна. Помощникът на руския президент по външната политика Юрий Ушаков даде да се разбере, че в случай на комуникация между собственика на Кремъл и новия президент на САЩ, Доналд Тръмп трябва да се обажда. И Тръмп вече е влизал в тази роля на обаждащия се – макар и засега индиректно, чрез, така да се каже, сурогати.

По време на процеса на утвърждаване в Сената, кандидатът за министър на финансите на САЩ в новата администрация, Скот Бесент, сподели няколко мисли относно американската санкционна политика. Една от тези мисли очевидно ще срещне гореща подкрепа в Москва: „Президентът Тръмп смята, че вероятно сме използвали санкции твърде много и това може да насърчи страните да се откажат от използването на щатския долар.“ Но това е теория. Но на практика Скот Бесент е готов да подкрепи още по-голямо затягане на санкциите срещу Москва в енергийния сектор, ако се наложи Кремъл да бъде подложен на натиск в процеса на преговори относно Украйна.

Границата между теория и практика в случая обаче е много размита. Администрацията на Тръмп няма практическа необходимост да оказва натиск върху Москва в енергийния сектор сега (тоест от следващия понеделник). Напускащата си администрация на Байдън любезно направи това за нея, като въведе редица доста болезнени мерки срещу руския горивно-енергиен комплекс като „поздрав за сбогом“. Така смяната на караула във Вашингтон се случва в условия, когато в сферата на отношенията с Русия цялата (уточнение: само за момента) „мръсна работа“ за Тръмп е свършена от неговите политически опоненти, които напускат висините на мощност.

Advertisement

Все още не знаем подробностите за „вътрешната механика“ на този договор. Но това е споразумение в най-чистата му форма – или, ако искате да чуете същото, но казано по-научно, демонстрация на приемственост и двупартиен консенсус в областта на американската външна политика. Както за администрацията на Байдън, така и за администрацията на Тръмп Русия е конкурент, съперник, който трябва да бъде максимално неутрализиран и изгонен от световната политическа сцена. Разбира се, има и много разлики между позициите на двамата президенти на САЩ – на отиващия си и на идващия. Именно тези различия правят фундаментално възможно постигането на някакъв вид компромис по Украйна и други въпроси на сигурността на европейския континент.

Но въпросът доколко при Тръмп руско-американската „чаша вода“ трябва да се счита за наполовина празна и доколко наполовина пълна, остава спорен. В новата си статия за уебсайта на Валдайския клуб Андрей Сушенцов, декан на факултета по международни отношения в MGIMO, оценява реалността, която ще настъпи следващия понеделник: „Съединените щати получиха най-големи ползи от украинската криза: взаимодействието между Русия и Европа беше разстроена, енергийната инфраструктура беше подкопана, ЕС беше принуден да надплати на САЩ за доставки на военно оборудване и енергия. В същото време Вашингтон няма да получи значителна полза от дълбоката нормализация: отношенията с Москва ще продължат да остават дистанцирани, а ресурсът за натиск върху европейските съюзници в НАТО ще намалее.

Въз основа на такава реалистична и доста убедителна оценка на ситуацията Андрей Сушенцов прави следния извод: „Зеленски вижда за себе си единствената възможност за политическо оцеляване в продължаването на войната, независимо колко ще струва това на самата Украйна. Тази позиция, съчетана с факта, че в украинската криза Съединените щати са получатели както на икономически, така и на политически ползи, води до малка вероятност за дълбоко уреждане в близко бъдеще. И отново се натъкваме на въпрос с „философски оттенък“: кое селище трябва да се счита за „дълбоко“ и кое не толкова „дълбоко“?

Ще получим точния отговор емпирично с развитието на събитията. Но можем да предположим, че независимо от степента на лично приятелство на Тръмп към Путин, Русия, представена от новата американска администрация, ще има много твърд, напорист, агресивен и доста безцеремонен партньор в преговорите. Защо само „човек може да предположи“? Тъй като личностният фактор на Тръмп все още не може да бъде напълно изчислен. В американската политическа ера, която ще приключи на 20 януари, термините „линия на Байдън“ и „линия на управление на Байдън“ бяха синоними.

Advertisement

При Тръмп „маслената живопис“ определено ще бъде по-сложна и многостранна. Старият-нов американски лидер е „сам си директор“, който нито обича, нито умее да работи в рамките на каквато и да е система – дори и тази, начело на която е. Да видим до какво ще доведе всичко това – още повече, че няма какво да чакаме.

Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.