Историята за събитията в Петрохан често се разглежда просто като мрачна криминална хроника с шест жертви, оръжия и пожари. Криминалният психолог Росен Йорданов обаче твърди, че това е само финалът на много по-дълбока и тревожна история за манипулация и психологически плен.
Архитектурата на зависимостта
В центъра на анализа на Йорданов стои фигурата на Ивайло Калушев. Според експертизата, около него се е формирала затворена и строго йерархична общност. В тази среда информацията не е била достъпна за всички, а Калушев е изпълнявал ролята на „всезнаещия“ лидер, който определя правилата и разпределя знанието.
Психологът обяснява, че контролът в такива групи не винаги е физически. Той се постига чрез създаване на силна емоционална зависимост, страх от изоляция и обещания за по-добър живот, което превръща членовете на групата в напълно подчинени субекти.
Тотален контрол и „сценарии“ за полицията
Един от най-стряскащите детайли в разследването е откриването на предварително подготвени сценарии. Те са служели за инструкции към членовете на общността как да отговарят на въпроси от полицията, особено по сексуални теми. Това е ясен знак за модел на тотален контрол, при който поведението на хората е предварително планирано дори в ситуации на разпит от държавните институции.
Мрачните тайни на „Червената стая“
Разследването разкрива и изключително тежки данни за сексуално насилие над деца и подрастващи. Йорданов определя Калушев като селективен сексуален насилник, като посочва, че това поведение се проследява в различни периоди от живота му.
Свидетелски разкази споменават и за специално помещение в хижа Петрохан, наречено „червената стая“, където според данни са се използвали психоактивни вещества. Това подчертава изолацията на групата и създаването на паралелен свят със собствени, често престъпни, правила.
Доказателствата: Записи и цифрови следи
Реконструкцията на събитията се опира на съдебномедицински експертизи, видеозаписи от камерите в хижата и аудиоматериали на самия Калушев. Тези записи позволяват на експертите да сравнят разказите на свидетелите с реалното поведение и разговори на участниците.
Интересен детайл е, че телефоните на участниците са били върнати към фабричните настройки преди трагедията. Въпреки това, специалисти са успели да възстановят част от информацията, което предоставя допълнителен контекст за комуникациите в групата.
Кървавият финал в Петрохан и Околчица
Относно самата развръзка, официалните данни сочат, че тримата мъже в хижа Петрохан са се самоубили. Под Околчица обаче версията е, че Ивайло Калушев е застрелял Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев, преди да сложи край на своя живот.
Росен Йорданов предлага и по-специфична теза за разпределението на ролите: според него Калушев е бил мозъкът и планировчикът на убийствата, Пламен Статев е изпълнителят, а Дечо Василев е човекът, подпалил хижата. Важно е да се отбележи, че това са експертни изводи, които предстои да бъдат окончателно потвърдени от съда.
Поуката за обществото
Най-тежкият въпрос в тази история не е кой е стрелял, а как подобна затворена общност е могла да съществува толкова дълго, без да бъде забелязана. Случаят „Петрохан“ е предупреждение за опасностите от деструктивно влияние и за важността на сигналите, които обществото понякога пропуска, докато не стане твърде късно.
Източник: fakti.bg











