ООН предупреждава за тежки последици от топенето на ледниците
ООН предупреди, че топенето на оттеглящите се ледници застрашава доставките на храна и вода на 2 милиарда души по света, като настоящата „безпрецедентна“ скорост на топене има непредсказуеми последици.
Две трети от поливното земеделие в света вероятно ще бъде засегнато по някакъв начин от топенето на ледниците и намаления снеговалеж в планинските райони, причинени от климатичната криза, според доклад на ЮНЕСКО.
Според The Guardian повече от 1 милиард души живеят в планински райони и до половината от тях в развиващите се страни вече изпитват хранителна несигурност. Ситуацията вероятно ще се влоши, тъй като производството на храни в такива региони зависи от планинските води, снеготопенето и ледниците, според Доклада за развитие на световните води за 2025 г.
Развитите страни също са изложени на риск: в САЩ, например, басейнът на река Колорадо е в суша от 2000 г. насам, а по-високите температури означават, че падат повече валежи като дъжд, който се топи по-бързо от снега в планините, влошавайки сухите условия.
Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО, подчертава: „Независимо къде живеем, всички ние зависим от планините и ледниците по един или друг начин. Но тези естествени водни кули са под непосредствена заплаха. Този доклад показва спешната необходимост от предприемане на действия.“
Скоростта на промяна на ледниците е най-лошата в историята, според отделно проучване на Световната метеорологична организация, която публикува своя годишен доклад за състоянието на климата тази седмица. Проучването установи, че през последните три години се наблюдава най-голямото топене на ледника в историята, като Норвегия, Швеция, Свалбард и тропическите Анди са сред най-засегнатите райони.
Източна Африка е загубила 80% от своите ледници на места, а в Андите между една трета и половината от ледниците са се стопили от 1998 г. насам. Ледниците в Алпите и Пиренеите, най-засегнатите райони в Европа, са се свили с около 40% за приблизително същия период.
Свиващите се ледници са имали допълнително въздействие, добавя Абу Амани, директор на отдела за водни науки на ЮНЕСКО, защото загубата на лед замества отразяващата повърхност с тъмна почва, която абсорбира топлината. „Топенето на ледниците се отразява на отразяващата способност на слънчевата радиация и това ще засегне цялата климатична система“, предупреди той.
Това ще доведе и до повече лавини, тъй като смесването на дъжд със сняг е основният фактор за образуването на лавини. Водата от топенето на ледниците също може да бъде освободена, причинявайки внезапни наводнения в долини или за хората, живеещи по-ниско по склоновете. Вечната замръзналост също се топи, освобождавайки метан от планинските почви, открити от топенето на ледниците, продължава The Guardian.
Предишно проучване, публикувано миналия месец в рецензираното списание Nature, установи, че половината от глобалната ледникова маса ще изчезне до края на века, ако глобалното затопляне не бъде спряно. Алекс Брисборн, ледников геофизик в British Antarctic Survey, казва: „Планинските ледници съдържат едни от най-големите сладководни резервоари на Земята. Топената вода, освободена през лятото, осигурява вода за един милиард души и поддържа огромно количество промишленост и селско стопанство. Въздействието на това топене ще се усети далеч отвъд тези непосредствено надолу по течението от ледниците.“
Тези въздействия идват в момент, когато много източници на храна вече са застрашени. Алваро Ларио, президент на Международния фонд за развитие на селското стопанство (Ifad), призова за увеличаване на подкрепата за хората, живеещи в засегнатите планински региони. „Водата тече надолу, но продоволствената сигурност върви нагоре. Планините осигуряват 60% от нашата прясна вода, но общностите, които пазят тези жизненоважни ресурси, са най-уязвими по отношение на продоволствената сигурност“, каза той.












