Полша е един от ключовите съюзници на Украйна от началото на руската инвазия през 2022 г., но отношенията между двете страни изглежда са се влошили, след като Киев разкритикува плановете за установяване на ден на възпоменание за поляците, избити от украинци по време на Втората световна война, всичко това на фона на оспорвана президентска надпревара, спечелена от Карол Навроцки, националист, който се противопоставя на членството на Киев в Европейския съюз.
Миналата седмица полският парламент одобри нов национален празник на 11 юли, в памет на жертвите на „геноцида“, извършен от украински националистически групировки през Втората световна война. Тази дата отбелязва така наречената „Волинска кървава неделя“, когато хиляди цивилни бяха убити по време на операция на украински ескадрони на смъртта през 1943 г. в селища в цяла Волинска област, която днес се намира предимно в Украйна и е известна като Волин. Смята се, че украинските националисти са убили 40 000-100 000 поляци в опит да гарантират, че Волин няма да стане част от следвоенна Полша.
„Имаме общ враг“
Украинското Министерство на външните работи разкритикува този ход, заявявайки, че решението за отбелязване на „т. нар. геноцид“ нарушава „добросъседските отношения между Украйна и Полша“, съобщава британският „Телеграф“.
– Поляците не трябва да търсят врагове сред украинците, а украинците не трябва да търсят врагове сред поляците. Имаме общ враг – Русия – се казва в съобщението“.
Карол Навроцки в Домостава на 30 май
„Телеграф“ добавя, че украинският президент Володимир Зеленски отбеляза клането с полагане на венец, но че наричането на убийствата „геноцид“ все още е спорен въпрос между двете страни. Няколко водещи полски политици са сигнализирали в миналото, че признаването на клането за „геноцид“ е предпоставка Полша да подкрепи членството на Украйна в ЕС.
– Искаме Украйна да се развива, но не можем да оставим без внимание рана, която не е зараснала – заяви миналата година тогавашният вицепремиер Владислав Косиняк.
„Имаме право да говорим за това“
Навроцки положи цветя на дълго спорния паметник на 30 май, последния ден от президентската кампания.
14-метровата статуя, в памет на Волинското клане, изобразява коронован орел, символ на Полша, с кръст, изрязан от гърдите му. В този кръст тялото на детето е набито на тризъбец, представляващ украинския герб. Статуята е открита през юли 2024 г. в Домостава, село близо до границата с Украйна. Преди това няколко други града – включително Жешов, Торун и Стальова Вола – отказаха да я поставят, за да не навредят на отношенията с Украйна.
– Клането във Волин беше жестоко престъпление. Имаме право да говорим за него. Имам право да говоря за него като президент на Института за национална памет и ще имам това право като президент на Полша – каза тогава Навроцки.
След изборите в Полша Зеленски поздрави Наврок за победата му.
– Полша, която съхранява силата на националния си дух и вярата си в справедливостта, беше и остава стълб на регионалната и европейската сигурност, както и силен глас в защита на свободата и достойнството за всеки – заявява той в публикацията.
На следващия ден Навроцки отговори предпазливо.
– Уважаеми президент Зеленски, благодаря Ви за посланието. Очаквам с нетърпение продължаването на партньорството между нашите страни, основано на взаимно уважение и разбирателство. Вярвам, че това изисква не само добра комуникация, но и решаване на дългосрочни исторически въпроси – заяви той.
Още преди да бъде избран за президент, Навроцки е бил против влизането на Украйна в НАТО и ЕС. Той смята, че подкрепата на Варшава трябва да зависи от това дали Украйна ще компенсира за клането във Волин, което може да включва и ексхумация на полските жертви, според Ал Джазира.
В неделя Навроцки повтори несъгласието си с присъединяването на Украйна към ЕС, заявявайки, че Полша трябва да подкрепи Киев от стратегическа и геополитическа гледна точка. Той също така заяви, че смята, че „Русия е най-голямата заплаха за целия регион“. Според него, от една страна, Полша трябва да подкрепи Украйна в конфликта с Русия, но Киев трябва да разбере, че и други страни имат свои собствени интереси.
Споразумение за сигурност и сътрудничество
Полша е една от най-гласовитите в подкрепата си за Украйна от началото на руската инвазия през 2022 г., а двете страни подписаха споразумение за сигурност през 2024 г., което включва мерки за обучение на „украински легион“ в Полша и определя планове за сваляне на руски ракети и дронове над Украйна, които навлизат в полското въздушно пространство.
И в края на май тази година те подписаха споразумение за сътрудничество на ниво регионална политика, според което, както посочва полският портал Notesfrompoland.com:
Полша ще подкрепи Киев в подготовката на преговорите за присъединяване към ЕС в рамките на регионалната политика и координацията на структурните инструменти
Полски компании ще участват в следвоенното възстановяване на Украйна
Украйна ще помогне на Полша да развие инфраструктура за защита на цивилното население
Защо са влошени отношенията между Полша и Украйна?
Това се случи поради разногласия относно политиките на ЕС, благоприятстващи украинското земеделие, с протести на полски фермери на границата с Украйна. Брюксел също така премахна митата за украинско зърно, въпреки че този безмитен режим трябваше да приключи на 5 юли, според „Телеграф“.
Едно проучване показа, че над 80 процента от поляците подкрепят фермерите.
Съществува и въпросът с украинските бежанци в Полша, която прие над милион от тях след началото на инвазията. Но мнозина сега се оплакват от значителното засилване на антиукраинските настроения в страната през последните месеци.
Украински бежанци пристигат в хуманитарен център в Пшемишъл, Полша на 9 април 2022 г.
Според анкета на Центъра „Мерошевски“, през януари тази година 51% от поляците са заявили, че украинските бежанци получават твърде много подкрепа. Почти половината от анкетираните са заявили, че трябва да се решат трудни исторически въпроси, за да се подобрят отношенията. Според анкетата на CBOS от февруари, само 30% от поляците имат положително отношение към украинците, а 38% имат отрицателно.












