Икономика

„Течното злато“ в свободно падане: Парадоксът на евтиния зехтин

Advertisement

Преди едва две години бутилка зехтин в супермаркета приличаше на луксозен аксесоар. Цените излитаха нагоре, а сушата превърна всяка капка в скъпоценност. Днес обаче махалото се залюля рязко в обратната посока – цените в Европа се сриват, а новата реколта обещава още по-силен натиск върху производителите.

От ценова спирала към свободно падане

Между 2021 и 2024 г. потребителските цени на зехтина в Европейския съюз скочиха с около 78%. Тогава Средиземноморието се бореше с екстремни горещини, а най-големият производител – Испания – понесе най-тежкия удар. Резултатът беше шокиращ: котировките на extra virgin зехтина достигнаха до 9 евро за килограм.

Сега картината е коренно различна. През 2025 г. се очаква първият сериозен обрат със спад от около 23%. Цената на суровината вече е под психологическата граница от 4 евро за килограм, което е сигнал за края на инфлационния пик.

Испания – ключът към пазара

Възстановяването на производството в Испания е основният двигател на тази промяна. Прогнозите за сезон 2025/26 сочат, че ЕС ще произведе около 2,05 млн. тона, като над 60% от това количество ще дойде от Испания. Когато този гигант се завърне към нормалните си нива, балансът между предлагането и търсенето в цяла Европа се променя мигновено.

Advertisement

Трагедията на фермера

Докато потребителите се радват на по-ниски цени, за фермерите в Испания, Гърция и Италия ситуацията е тревожна. Разходите за вода, труд, гориво и торове не падат със същата скорост като цената на продукта. Когато продажната цена се срива, „евтиният зехтин“ се превръща в финансово бреме за този, който го е произвел.

Гърция вече усеща този удар. Въпреки че обемите на износа могат да останат стабилни, стойността им спада драматично, което източва доходите в селските райони и застрашава местния бизнес и общностите.

Заложници на климата

Това ценово махало е директен резултат от климатичната нестабилност. Сушата прави продукта рядък и скъп, а добрата реколта води до излишък и срив на цените. Този цикъл създава риск – ако ниските цени принудят фермерите да намалят инвестициите в поддръжката на маслиновите насаждения, следващата суша може да бъде още по-разрушителна.

В крайна сметка, днешният срив не е просто поевтиняване, а опит на пазара да се нормализира след исторически шок. Но в свят, в който времето вече не е предвидимо, нито потребителят, нито производителят могат да бъдат сигурни в утрешния ден.

Advertisement
Advertisement

Източник: standartnews.com

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.