В света на политическите протести често се срещаме с действия, които приличат повече на театрална постановка, отколкото на истинска гражданска позиция. Един от незабравимите моменти е този с Манол Глишев, който в един от своите протести се хвърли на земята с драматични викове, създавайки картина, която за много от нас изглеждаше по-скоро жалка, отколкото вдъхновяваща.
Интригуващият детайл в тази сцена беше поведението на полицаите. Вместо да помогнат на човека да се изправи, те го заградиха, сякаш пазеха ценен експонат. Така бе осигурена идеалната среда за фоторепортерите, които за броени секунди заснеха десетки кадри. Това е класически пример за това как чрез малки, но ефективни медийни хватки се измества фокусът от събитието към емоционалния спектакъл.
Подобен сценарий наблюдаваме и при т.нар. „обществени журналистки“. Случаят с активистката от Струмяна, която се опита да проникне в правителствен кортеж, е показателен. Макар липсата на документи да е дребен детайл, истинският проблем е в самата провокация и отказът да се съдейства на органите на реда.
Трябва да сме реалисти. В нито една точка на света не е допустимо просто така да се доближиш до държавен глава или светият отец без строг контрол. Сикрет Сървис в САЩ или римската охрана на Папата не биха се колебали да реагират своевременно. Проблемът не е в самия контрол, а в желанието за създаване на конфликт.
Независимо от политическите убеждения или това кого подкрепяме, важно е да се запази достойнството. Когато се предприеме действие с определена цел, трябва да имаме куража да поемем последствията. В противен случай, вместо да помогнем на каузата си, просто се излагаме и превръщаме всичко в един жалък цирк.
Източник: fakti.bg












