Повече от четири века една мистериозна пиеса остана в сенките на официалния корпус от произведения на Уилям Шекспир. „Едуард III“, публикувана анонимно през 1596 г., дълго време бе обект на ожесточени спорове сред учените. Сега обаче модерната технология разкрива шокираща истина: зад текста вероятно стоят двама от най-великите драматурзи на елизабетинската Англия – Уилям Шекспир и неговият голям съперник Кристофър Марлоу.
Пиесата без име
Произведението разказва за историята на английския крал Едуард III, неговите войни с Франция и военните подвизи на неговия син, Черния принц. Действието се развива през XIV век, в епохата на Стогодишната война, а сюжетът преплита политически амбиции, битки и въпроси за властта – теми, които са в сърцевината на историческите драми на Шекспир.
Компютърният анализ разкрива истината
Разгадката дойде благодарение на стилометрията – иновативен метод за компютърен анализ на езика. Екип под ръководството на д-р Рори Лъфнейн и професор Брет Грейтли-Хърш изследва честотата на определени думи, граматически модели и специфични словосъчетания, които действат като „литературен отпечатък“.
Резултатите сочат, че 23 части от пиесата са написани от Шекспир, докато други девет се свързват с Кристофър Марлоу. Доказателствата за водещата роля на автора на „Хамлет“ се оказват изключително убедителни.
От съперници до съмишленици
Кристофър Марлоу, авторът на „Доктор Фауст“, е един от най-влиятелните драматурзи на своето време. Неговият живот приключва трагично и внезапно през 1593 г. при сбиване в Дептфорд, на едва 29 години.
Ако новата хипотеза бъде приета, това означава, че двамата творци са работили заедно в началото на 90-те години на XVI век. Това променя разказа за тяхната връзка, превръщайки я от просто литературно съперничество в сложно творческо партньорство.
Традицията на съвместното писане
В елизабетинския театър съвместният труд не е бил необичаен. Театралните трупи са имали нужда от огромен брой нови произведения в много кратки срокове, което е принуждавало авторите да разделят сцените или да преработват чужди текстове. Често имената на всички участници не са попадали в печатните издания, което днес затруднява изследователите.
Новото изследване, което ще бъде публикувано в научното списание „Shakespeare Quarterly“, не само разширява списъка с произведенията на Шекспир, но и хвърля нова светлина върху начина, по който се е създавал класическият английски театър.
Източник: standartnews.com












