Въпросът дали човешкият живот е предопределен вълнува хората от незапомнени времена. Древните гърци вярвали, че съдбата на човека е в ръцете на боговете, астролозите вярвали, че тя е написана в звездите, а някои дори можели да я „разчетат“.
Този въпрос вълнува както философи, историци, така и обикновени хора. Реки от мастило са проляти, за да се обясни тази концепция, но решение не е намерено. Православната църква обаче е непоклатима в решимостта си.
Свещеникът отговори на въпрос на вярващ, зает с мисли дали животът на човек е предопределен по този начин:
– Много добре, макар и твърде широко, формулирахте въпроса за съдбата, с който християнският мироглед няма нищо общо. Църквата не признава учението за съдбата, а признава изключително свободния избор на волята на човека. Но ако нещо е предопределено, тогава не може да става дума нито за Божията любов към човека, нито за свободата на човека да обича Бога, нито за Божия съд над човека.
– Хората понякога бъркат християнската доктрина за познаване на бъдещето с езическата доктрина за съдбата. Има физически закони – законите на материята, и когато те бъдат нарушени, може да се стигне дори до смърт. А има и закони на духа – Божествени закони, нарушаването на които може да доведе до гибел не само на тялото, но най-важното – до гибел на душата. Ако разполага с определена информация, всеки човек може с по-голяма или по-малка точност да предвиди какво може да се случи в бъдещето, да не говорим за Господа, Който – бидейки Всезнаещ – разполага с пълна информация. Той знае бъдещето на всички ни.
– Важно е обаче да се знае: истинското покаяние може коренно да промени бъдещето на всеки човек, защото може да превърне най-големия грешник в праведен човек. Ето го най-убедителното доказателство за върховенството на човешката свободна воля над „съдбата“. Четем за това в Библията: цар Йосия беше ужасен, когато чу какви ужасни наказания заплаши Господ, за да накаже престъпниците, които нарушиха законите Му. След като раздра дрехите си, той се смири пред Господа и Му се молеше със сълзи и затова получи от Него радостното обещание за Божията кротост и милост (4 Царе 34:26, 28). Един пророк дойде при втория еврейски цар и му каза Божията воля, че скоро ще трябва да умре поради беззаконието си. Императорът се разкаял и помолил Бог да продължи дните му. Господ чу покаянието на този цар и отново му изпрати пророк, който каза на царя, че са му дадени още петнадесет години живот.












