Победата на студентските движения в Сърбия предизвика широк дебат в Европа. Австрийският експерт Флориан Бибер коментира, че въпреки надеждите за промяна, Белград остава далеч от радикален завой във външната си политика, което поддържа досегашната изолация на Кремъл в региона.
Националистически рефлекси в студентските редици
Според наблюдателя Михаел Мартенс, платформата на младото сръбско движение е пропита с регресивно мислене. Анализатори отбелязват, че програмата им не само отрича независимостта на Косово, но и поставя под въпрос самата му държавност, придържайки се към радикални тези в духа на досегашното управление.
По отношение на глобалната геополитика, позицията на движението е ясна: отказ от санкции срещу Русия и стремеж към задълбочаване на стратегическото партньорство с Китай. Парадоксално е отношението им към близкоизточния конфликт – докато критикуват Израел, те остават мълчаливи по отношение на сръбските исторически грехове и възхвалата на фигури като Ратко Младич.
Европа като търговски партньор, но не и политически ориентир
Швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ подчертава, че ЕС продължава да бъде разглеждан от мнозина сърби единствено като икономически партньор. Липсата на доверие към Брюксел е продиктувана от усещането, че евроструктурите са толерирали досегашната власт в името на стабилността, пренебрегвайки демократичните дефицити. В този контекст, новото поколение демонстрира поглед към историята, изпълнен с бели петна, което вещае потенциални конфликти в региона.
Източник: fakti.bg












