Добруджанската равнина се сблъсква с сериозно предизвикателство – площите с царевица се свиват с тревожни темпове. За последните години се наблюдава спад от над 43%, провокиран основно от суровите засушавания, които превърнаха традиционните култури в рискова инвестиция.
Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите споделя, че ако преди се е засяла над 1 милион декара, то днес числото е свалило до между 300 и 400 хиляди декара. Това е огромно редуциране, което принуждава стопаните да търсят алтернативи за оцеляване.
Пример за тази тенденция е семейната ферма на Нона Василева в община Шабла, където за първи път само 10% от обработванията площи са засадени с царевица. Според стопаните единственият реален път към възстановяването е модерното напояване, което може да увеличи добива между 3 и 4 пъти. Проблемът обаче се крие в бюрокрацията и високите разходи за изграждане на сондажи, които често изискват дълбочина от 100 до 200 метра.
В търсене на по-издръжливи култури, някои земеделци залагат на соргото, известно като „камилата на растителния свят“. Александър Костов споделя, че соргото превъзхожда царевицата по биохимични показатели и хранителна стойност, особено в сушави години. Основното препятствие тук е пазарът – липсата на развито животновъдство прави търговията с тази култура трудна.
За да диверсифицират производството си, добруджанските стопани заложиха на повече рапица – близо 200 000 декара – и около милион декара слънчоглед. Въпреки това, експертите предупреждават, че прекомерното залагане на тези култури скъсява сеитбооборота и може да бъде рисковано за почвата.
Изводът на земеделците е категоричен: царевицата ще остане част от региона, но само ако се инвестира в мащабни и модерни системи за напояване. Без вода бъдещето на това златни ниви остава под голяма заплаха.
Източник: dnesplus.bg











