Повечето хора възприемат ушната кал като досаден отпадък, който трябва да бъде премахнат веднага след баня. Скорошно научно изследване обаче разкрива, че тази субстанция всъщност е сложна защитна бариера с неочаквани свойства.
Екип от Технологичния институт на Джорджия в САЩ установи, че церуменът е едновременно лепкав и хлъзгав. Тези уникални характеристики му позволяват не само да абсорбира влага и да задържа прах, но и да действа като ефективно препятствие срещу навлизането на насекоми в ушния канал.

Чрез поредица от експерименти с мравки учените доказват, че дори най-умелите катерачи губят сцеплението си, когато се сблъскат с ушна кал. Веществото поема влагата от крачетата на насекомите и ги прави напълно нестабилни. Проучването, публикувано в списание Soft Matter, подчертава, че ушната кал притежава пореста структура, която ѝ позволява да абсорбира вода до два пъти над собственото си тегло.
Важно е да помним, че ухото има собствен механизъм за самопочистване, наречен епителна миграция. При здрави хора ушната кал постепенно се придвижва към външната част на канала и се отделя естествено. Честото използване на клечки за уши всъщност е контрапродуктивно – то може да избута церумена навътре, създавайки тапи или риск от нараняване на тъпанчето.

Освен медицинските изводи, откритието има и бъдещ технологичен потенциал. Учените смятат, че могат да създадат синтетични повърхности, вдъхновени от структурата на церумена, които да предпазват от вредители без нужда от токсични химикали. Дотогава обаче, най-добрата стратегия остава да оставим природата да си върши работата и да се ограничим до хигиена само на видимата част на ухото.
Източник: zajenata.bg












