КлюкиЛайфстайлЛюбопитноСвят

Скрит детайл в чатала на известната рисунка разрешава 500-годишна мистерия на Леонардо да Винчи

Advertisement

Леонардо да Винчи, известният италиански ерудит и създател на картината „Мона Лиза“, е притежавал изтънчено геометрично разбиране, далеч отвъд времето си.

За да нарисува Витрувианския човек през 1490 г., илюстрация на „идеалното“ човешко тяло, този ренесансов гений може би е използвал математическа зависимост, която не е била официално дефинирана до 19-ти век. Това е една от най-разпознаваемите картини на всички времена, но повече от 500 години никой не е могъл да обясни защо да Винчи е избрал тези специфични пропорции за ръцете и краката.

Скрит детайл в чатала може да е ключът

Рори Максуини, зъболекар, базиран в Лондон, е открил ключов, скрит детайл, сгушен в слабините на Витрувианския човек: равностранен триъгълник, който според него може да обясни „едно от най-анализираните и все още най-загадъчни произведения в историята на изкуството“.

Advertisement

Витрувианският човек е отчасти вдъхновен от трудовете на римския архитект Витрувий, който твърди, че перфектното човешко тяло трябва да се побира в кръг и квадрат. Рисунката на Да Винчи използва квадрат, за да улови точно „кръстообразната стойка“ с протегнати ръце и събрани крака. Кръгът, от друга страна, включва стойка, в която ръцете са вдигнати, а краката са разтворени. Популярна теория е, че Да Винчи е използвал златното сечение като основа за пропорциите на Витрувианския човек, но измерванията не съвпадат съвсем.

Според Максуини „решението на тази геометрична мистерия се е крило пред очите ни“.

Бележките на Да Винчи разкриват улика

„Ако разкрачите краката си… и вдигнете ръцете си така, че протегнатите ви пръсти да докоснат линията на горната част на главата ви… пространството между краката ви ще бъде равностранен триъгълник“, пише да Винчи в бележките, придружаващи рисунката на Витрувианския човек.

Когато Максуини изчислил размерите на този триъгълник, той стигнал до съотношение между ширината между стъпалата и височината на пъпа от около 1,64 към 1,65.

Advertisement

Това съотношение е много близко до тетраедричното съотношение 1,633 – геометричната форма на уникалния баланс, който е официално установен едва през 1917 г.

Това съотношение се използва, наред с други неща, за определяне на най-ефективния начин за подреждане на сферите. Например, ако четири сфери са поставени във формата на пирамида, съотношението на височината към основата (измерено от центровете им) ще бъде 1,633.

Връзка със стоматологията и универсалните закони

Възможно е Максуини да е разпознал значението на числото поради подобен геометричен принцип, използван в стоматологията. Триъгълникът на Бонвил, използван в анатомията на човешката челюст от 1864 г., определя оптималната позиция за функцията на челюстта – и съотношението му също е 1,633. Максуини не вярва, че това е съвпадение.

Подобно на минералите, кристалите и други биологични системи в природата, той вярва, че човешката челюст спонтанно се организира в тетраедрични геометрии, които осигуряват най-добра механична ефективност.

Advertisement

Ако тази връзка се повтаря в различни части на тялото, Максуини смята, че това е така, защото „човешката анатомия се е развила според геометричните принципи, които управляват оптималното пространствено разположение в цялата вселена“.

Да Винчи – пророкът на геометричните закони на природата?

Ако Максуини е прав, това означава, че да Винчи, рисувайки Витрувианския човек, може би несъзнателно е открил универсален принцип.

„Същите геометрични взаимоотношения, които се появяват в перфектните кристални структури, биологичната архитектура и координатните системи на Фулър, сякаш са гравирани в пропорциите на човешкото тяло“, пише Максуини, „което предполага, че Леонардо е интуитивно разбрал фундаментални истини за математическата природа на самата реалност.“

Дали учените ще се съгласят с тази теория, предстои да видим. Но фактът, че да Винчи споменава равностранен триъгълник в бележките си, предполага, че това, което е между краката на Витрувианския човек, изобщо не е случайно.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.