Ще работим 134 дни само за хазната през 2024 г.

През 2024 г. българите ще работят общо 134 дни само за държавната хазна, изчисли Институтът за пазарна икономика, който традиционно в началото на годината обявява деня на данъчната свобода. Тази година той ще настъпи на 13 май, което е по-рано от последно обявения такъв ден, която е за 2022 г. и беше 26 май или 146 дни. За 2023 г. организацията не каза кога българинът ще спре да работи за осигуряване на приходите в бюджета, тъй като не бе приет навреме бюджета за миналата година.

Сега държавата се връща към нормалния ритъм на приета бюджетна рамка, в която са заложени приходи от 75,2 млрд. лв. Приемайки, че за ден изработваме малко над 562 млн. лева – изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., ще са нужни 134 дни за запълване на държавната хазна.

Тази година е високосна и своеобразният Ден на данъчна свобода ще настъпи на 13 май 2024 г. като е взет предвид и големият бюджетен дефицит в последните години.

През 2024 г. предвидените консолидирани държавни разходи са 81.4 млрд. лв., което означава, че очакванията за бюджетен дефицит са 6.2 млрд. лв. Това се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи, без да теглим нов дълг, обясняват от Института за пазарна икономика (ИПИ).. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит от 6-7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.

Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81.4 млрд. лв. консолидирани разходи. Косвените данъци носят 25.4 млрд. лв., в т.ч. 18.5 млрд. лв. от ДДС, близо 6.5 млрд. лв. от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12.9 млрд. лв., в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5.9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17.7 млрд. лв., в т.ч. 12.8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4.9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими източници на приходи в хазната са имуществените данъци – близо 1.6 млрд. лв., и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3.5 млрд. лв. приходи от такси, 1.8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2.5 млрд. лв. от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и очакваните 660 млн. лв. вноска от БНБ. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.

Въпреки че през 2024 г. ставаме свидетели да нормализиране на бюджетната процедура – има приет бюджет и правила за ключови бюджетни показатели (например формулата за определяне на минималната заплата), фискалната политика ще продължи да бъде сред водещите предизвикателства пред правителството. Време е да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери. Другият фокус безспорно трябва да е устойчивостта на бюджета и свиването на дефицита, смятат от ИПИ, цитирани от Медиапул.

Институтът също така предлага възможността всеки да изчисли сам къде отиват неговите данъци и да изчисли своя личен ден на данъчната свобода.

Вижте още:
Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.