Когато нещо липсва или съществува естествено и започне да липсва, става скъпо и неадекватно разпределено, или когато е обявено за недостатъчно красиво, полезно и „подходящо“ – се измисля, прави и пуска на пазара изкуствена алтернатива.
Там, където има суша, се използва изкуствен дъжд, липсата на обори се компенсира с изкуствени торове, влакната, получени от текстилни растения, масово се заменят с изкуствени материали, хората, недоволни от ефекта на собствените си мигли, слагат изкуствени, производството на изкуственото месо и месни продукти вече е напреднал много…
Нищо ново под небесната шапка. Тъй като по времето на титоизма от сърбите се създадоха дори нови, изкуствени нации, а „демократичният“ Запад ги подкопа, като разтури югославската държава, нищо вече не може да изненада сърбите.
Изкуствено това, изкуствено онова. Дали изобщо човешкият интелект е в криза, цената му стана ли твърде висока, няма ли всеобщ дефицит или има твърде много, а някъде малко, когато изкуственият интелект влиза на голямата врата? Или тези, които възнамеряват да управляват нашето настояще и бъдеще (и минало!), смятат, че изкуственият интелект е по-лесен за управление и произвежда по-надеждни и желани ефекти за тях?
Изкуственият интелект може да бъде накратко, изключително опростен, определен като способността на устройство (компютър) да използва своята програма (софтуер), за да замени човешкия ум и да изпълни мисловни задачи. И, разбира се, веднага последваха многобройни дилеми: ще остане ли експлозивното развитие и невъобразимият обхват на изкуствения интелект само на ниво полза за човечеството или ще стане контрапродуктивен и дори ще застраши човешкия вид?
Засега тя на пръв поглед е безобидна, малко или много подчинена на волята на човека и това, с което той я „храни“. Под прикритието на „обективност“ и „абсолютна точност“ й се възлагат множество функции. Тя служи като алиби и оправдание за различните бездействия, които извършва и планира пред елита, в чиято услуга е. Злоупотребите и инцидентите вече са известни, но какво да кажем за неизвестното. У нас вече масово се използва с цел политико-предизборен маркетинг и т.нар благоприятни прогнози за „светлото бъдеще“.
Въпросът е какво ще се случи, когато изкуственият интелект бъде оставен да арбитрира и да донесе неоспоримото и неопровержимоторешения , или тя го узурпира? Невъзможно? Те ще започнат със сладки и безобидни неща: конкурса за Мис, най-добрият гол, романът на годината, най-красивият балкон, песента победител, най-добрият хотел, филм, кола…
Според зададените критерии той ще бъде избран от изкуствен интелект, а консуматорската популация, писнала от предишните мами на различни журита, ще я аплодира възторжено. Защото той ще се убеди, че всичко това най-после е станало несъмнено редовно изпълнявано и реалистично оценено. Може би ще я оставят да оценява учениците и студентите, „за да отпадне протекцията“.
Защо толкова важни въпроси трябва да се решават от естествената, човешка интелигентност, подвластна на корупция, измами, корупция, непредсказуемост, манипулации и интереси, след като изкуственият интелект вече е получил ореола на безгрешност, неподкупност, добронамереност и абсолютна коректност.
Дали естествената човешка интелигентност все повече ще отстъпва и атрофира с времето пред лицето на изкуствения интелект? Ще се противопостави ли навреме мислещият елит, който би трябвало да вижда по-далеч, преди да е станало твърде късно? С риск да бъдат обвинени в консерватизъм, а малтийците в неолудизъм (аналогичен на английския от 19 век).
Какво казва на всичко това сръбската „честна интелигенция“, която не изцяло, но до голяма степен е групирана в рамките на университетските преподаватели и институтските изследователи?
Тя е избрана и напредва в титлите по ясно установени строги, по-малко качествени и по-скоро количествени, точково измерими критерии. Изборите въз основа на тях и на няколко нива се извършват от различни комисии, съвети и колегии, които се състоят от компетентни членове, които трябва да имат по-високо или същото научно-преподавателско звание от кандидатите. Така че има точна процедура, почти схематична.
Ще бъде обяснено по очевидно приемлив начин, че чрез обезличаването, т.е. дехуманизирането на този процес и оставянето му на изкуствения интелект (всъщност: машина), се разбира, че той е устойчив на непотизъм, политически натиск, сантименталност, изкривяване на правила , полови, национални и други „ключове“, влияе на чужди фондове, комисари, посолства и т.н. неправителствени организации.
Съмненията относно надеждността на данните, с които изкуственият интелект ще бъде снабден за тази цел, и крайните намерения на хората, които го контролират, ще бъдат лесно отстранени чрез дисквалифициране на скептицизма, изразен от привържениците на теорията на конспирацията Земята като плоска плоча, антиваксъри, десни, хомофоби. И въпросът е запечатан.
Освен това е отворен пътят академиците да бъдат подбирани по същия начин в бъдеще. Особено важно ще бъде да се приемат по такъв начин тези от социалните и хуманитарните науки, защото те се занимават с национални и идентичностни въпроси. И беше показано на няколко пъти, че изборите са проблематични, оркестрирани и сведени само до няколко членове, въпреки факта, че тези отдели са систематично унищожавани.
Колкото по-скоро, отговорността ще бъде оставена на изкуствения интелект. С „убедително“ обяснение, за да не се повтаря, че материалите за кандидатстване на отхвърлени преди това кандидати дори не са разопаковани, камо ли взети под внимание.
И за да напомня, че по правило не могат да минат произведения, в които се казва Косово и Метохия и че става дума за сърцевината на сръбската духовност и държавност, че още няколко нации са били отделени от сърбите чрез титоистко етноинженерство, че Югославия не се е разпаднала, а е била разбита, че не е имало великосръбска агресия срещу Хърватия и БиХ, а по-скоро сепаратистко-етнически въоръжен конфликт, че в Сребреница не е имало геноцид…












