Пораснаха нови поколения и някои от тях започнаха да идват на психотерапия за различни проблеми. Тъй като голям брой членове на определено поколение споделят някои общи характеристики, психотерапевтите започнаха да забелязват определени разлики в сравнение с клиентите от по-старите поколения.
Става въпрос за две поколения „любими деца“: поколението Y, което включва родените между 1980 и 1994 г., които сега са на възраст между 26 и 40 години, и членовете на поколението Zed, по-известно като интернет поколението, което включва родените между 1995 и 2005 г., които сега са на възраст между 15 и 25 години.
Проблеми на новите поколения
Психотерапията се формира чрез работа с „нежелани деца“, тоест с такива, които са били възпитавани прекалено строго, към които не е показвана любов от прекалено взискателни родители, както и с такива, които са били пренебрегвани или малтретирани в детството. Появата на нови клиенти, които бяха „любими деца“, постави пред психотерапевтите нови предизвикателства. Известен американски психотерапевт с дълга история на работа с хора метафорично заяви: докато преди нашата работа приличаше на действието на оцет, използван за премахване на варовик, сега е по-скоро на действие на лепило.
Каква е разликата между тези две поколения „любими деца“? Членовете на поколението Y често са нарцисти, егоцентрици, с нереално положителна представа за себе си, арогантни в общуването, склонни към хедонизъм, без трудови навици и истинско желание да пораснат и да поемат отговорност за себе си и другите. Членовете на поколението Zed са по-пасивни, затворени, зависими от родителите си, съсредоточени върху съдържанието в интернет, очите им са постоянно приковани в екраните на „умните“ им телефони или по-скоро в мини-компютрите, които погрешно наричаме телефони.
Освен по-широкия социален и икономически контекст, върху формирането на дадено поколение значително влияние оказват моделът на родителско възпитание, както и медийното съдържание, което залива съзнанието на децата и младежите. Докато членовете на поколението Y всъщност са разглезени деца, израснали като жертви на всепозволено възпитание, предлагащо любов, но не и дисциплина, членовете на поколението Zed бяха най-детерминирани от появата на „умните“ телефони, които те „вградиха“ в личността си в ранна възраст, като по този начин се изложиха на прекомерното влияние на съдържанието от интернет.
Какви проблеми имат тези някога обичани деца?
Членовете на поколението Ypsilon донесоха със себе си от семействата си усещането, че са центърът на света и така продължават, в по-голяма или по-малка степен, да се държат във външния свят: в отношенията с приятели, партньори и в работната среда. Винаги са прави, не допускат грешки и възприемат добронамерената критика като посегателство срещу личността им. Тъй като с течение на времето, въпреки способностите си и поради липса на трудови навици, те не могат да оправдаят прекалено позитивната си представа за себе си, те обвиняват другите за неуспеха си. Едно проучване показа, че 80 процента от тях имат житейска цел да забогатеят, а 50 процента искат да станат известна публична фигура.
Членовете на поколението Zed са уплашени от външния свят, за който не са подготвени. Те се чувстват сигурни в семействата си, общуват със света чрез интернет и социалните мрежи. Те са много притеснени за себе си и здравето си, имат лоша самооценка, но не защото родителите не ги хвалят и подкрепят, а защото се чувстват неприети от връстниците си. Те изостават с три години в емоционалното развитие. Тази група има силно изразена склонност към тревожност, депресия и повишен риск от самоубийство.
Определяне на цифрови граници
И при двете поколения външният вид и привлекателността са основни ценности. Причината за това е, че нямат развити социални умения и пасивно чакат другите да се доближат до тях. А когато това не се случи, обвиняват липсата на магнетично „привличане“ и започват да си мислят лошото.
Какво могат да заключат родителите от това? Първо, тази любов не е достатъчна. Необходимо е да дисциплинирате едно дете, а това означава да се представяте за авторитет, който казва: „Не трябва!“ и „трябва!“, и който понякога наказва. Необходимо е да се поставят „дигитални граници“ и да се ограничи времето, прекарано в използване на цифрови екрани и интернет. Дете и младеж се нуждаят от помощ, за да развият социални умения и да се почувстват приети в групата на връстниците си. Не трябва да гледаме само как се чувства детето, колко е щастливо и обичано, но също така трябва да помним, че целта на образованието е изграждането на независим и отговорен възрастен.












