През есента на 1991 г. тихо предградие на Портланд, Орегон, е разтърсено от изчезването на петгодишно момиченце. Малката Изабела изчезва от леглото си на 15 октомври същата година, а майка й намира прозореца отворен. Девет години по-късно майка й намира магнитофонната си играчка и когато слуша касетата, кълбото от мистерия бавно започва да се разплита, разкривайки случай, който шокира разследващите.
Мистериозното изчезване на дете
След изчезването на дъщеря си, Илейн Роудс се развежда със съпруга си и се мести в нов апартамент, докато съпругът й Чарлз, умел дърводелец, се посвещава на работилницата си и ходи на групови психологически терапии. Илейн разглежда за последен път стаята на дъщеря си, с пеперудите, които е нарисувала по розовите стени. Тя работи като медицинска сестра и в нощта на изчезването на дъщеря си се връща от работа в 3:00 сутринта, за да открие леглото в стаята на дъщеря си празно, а прозорецът широко отворен.
Започнато е полицейско разследване, включващо кучета, хеликоптери и стотици доброволци, претърсващи гористата местност. Но не са открити следи, пръстови отпечатъци, нито признаци на борба.
Въпреки медийното внимание, случаят с времето изстина.
Снимка: https://www.facebook.com/numberonestories/posts/122120134604895997?ref=embed_post
Мистериозен запис на касета
След като се преместиха, Илейн намери в кутията, където държеше играчките на Иза, касетофона, който беше купила на дъщеря си за петия й рожден ден. Тя пусна касетата.
– Тествам, аз съм Изабела Мари Роудс и съм на пет години – чу тя гласа на дъщеря си от записа.
И тогава на заден план тя чу гласа на Чарлз, който викаше дъщеря си.
– Изи, ела в стаята на принцесата, когато приключиш с това – каза той на видеото.
Илейн веднага намери това странно, но трябваше да ходи на работа. Осъзна, че е забравила разрешителното си за работа. Трябваше да се върне вкъщи, затова се обади на Чарлз, който каза, че е на път за групова терапия и е свободен да се върне за книжката си. Илейн се върна, намери книжката и отново обиколи стаята на дъщеря си. Забеляза, че гардеробът е изкривен и реши, че може да се отбие до магазина и да купи частта, от която се нуждае, за да го поправи.
„Стая на принцесата“
На завръщането си тя намерила лампата в стаята на Чарлз включена. Там намерила приятеля му Матю Танк, докато вещите били разхвърляни наоколо. Той нападнал Илейн и я хвърлил на леглото в стаята на дъщеря й. Докато се борили, шкафът паднал и ударил пода, разкривайки тайно отделение с ленти.
Матю грабна няколко касети и избяга, а Илейн се обади в полицията.
При пристигането си полицията проверила записите, всички обозначени като „стаята на принцесата“. На тях Илейн видяла как Чарлз отвежда петгодишната Изабела в тайна стая в мазето на къщата и я моли да „позира“. Но това не бил единственият запис, имало десетки. Тъй като Чарлз бил умел дърводелец, той добре скрил тайната стая и на полицията им отнело известно време, за да я открият. Тесен проход, осветен с розова светлина, водел до звукоизолирана стая. Когато полицията нахлула, открила Изи, жива и здрава, но вече тийнейджърка. В стаята имало и играчки, някои за деца, а други за възрастни, както и камера на стойка с рефлектори.
Той излъга дъщеря си, че е избухнала ядрена война и че всички са загинали, освен тях.
Момичето очакваше баща си. В началото дори не позна майка си, едва когато тя нарисува пеперудите си, както рисуваше из стаята си. Тогава Изабела полетя в прегръдките й.
Оказва се, че Чарлз е разказал на дъщеря си как е избухнала ядрена война и че те са единствените оцелели. Той й е казал, че ще трябва да роди дете, за да спаси човешката раса.
– Той каза, че това, което правим, е красиво и че съм създадена за него – каза обърканото дете на майка си.
Междувременно полицията открила Чарлз и Матю в къща в предградията на Портланд, на пет минути път с кола, където арестували шестима други мъже на възраст между 30 и 60 години. Полицията извадила доказателства от къщата – всички касети с детска порнография, които те били споделяли помежду си.
Едно смразяващо признание
Чарлз признал пред полицията, че е завел спящата си дъщеря в тайна стая в мазето в злополучната нощ през октомври 1991 г., докато Илейн била на работа. Оставил прозореца отворен, за да заблуди разследващите. На въпроса защо го е направил, той отговорил: „Тя беше моя, защо да не я задържа?“
Майка и дъщеря, които едва започваха да осъзнават сериозността на положението си, се прегърнаха през сълзи.
– Полицията ми обясни всичко. Татко ме излъга – каза тя на майка си.
Сега ги очакваше дълго възстановяване. Илейн знаеше, че няма да е лесно, но щеше да се справи заедно с дъщеря си, която неочаквано беше открила девет дълги и мъчителни години след изчезването й.












