Константин Атанасов е един от мъжете, които в първите минути след тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“ рискуват живота си, за да предотвратят нови сблъсъци. Въоръжен единствено с фенерчето на телефона си, той застава срещу идващите автомобили и камиони, опитвайки се да предупреди шофьорите за опасността.
Близо 30 години Атанасов работи като професионален шофьор и ежедневно изминава около 500 километра. Във фаталния вторник пътува от Бургас към Казанлък, когато попада в района на тежкия инцидент.
„Видимостта беше около 100-ина метра и точно на Шумен – Ямбол, като отсечено с нож беше, стана доста плътна мъглата. Карах на темпомат и намалих. Стори ми се недостатъчно намаляването. Втори път намалих до около 75 км/ч и видях хора да махат точно след моста“, разказва пред bTV той.
Атанасов незабавно отбива в аварийната лента, оставя двигателя на буса включен, задейства ръчната спирачка и аварийните светлини и излиза на пътя.
Заедно с още трима мъже започва да върви срещу движението, като с фенерчетата на телефоните си предупреждават приближаващите превозни средства.
„Идваха като бомби – и камиони, и коли със страшна скорост. Камионите караха с 90 км/ч, а пък колите – със 140 км/ч. Нямаше никакво притеснение за това, че има гъста мъгла. Хората си караха или-или“, спомня си професионалният шофьор.
По думите му автомобилите пристигали на групи от по пет-шест, а колоната непрекъснато се увеличавала. Четиримата мъже се опитвали да осигурят около 200 метра разстояние за спиране, за да не се стигне до нови удари.
С течение на времето останалите доброволци се оттеглили и Атанасов продължил сам.
„В началото бяхме четирима души. Постепенно останахме трима, двама и само аз накрая. Стана и опасно, защото тези, които излизат от Ямбол, за да се включат в магистралата, и тези, които пътуват по магистралата, точно там се събират и ти си между два камиона. И се опитваш да спреш и двата, защото и двата ще се нанижат във верижната катастрофа“, разказва той.
Въпреки огромния риск мъжът не се отказал. Твърди, че благодарение на предупрежденията им не се стигнало до допълнителни сблъсъци в участъка, където спирали движението.
„Успяхме да спираме всичко, нямаше удари. Звъннах на 112 да питам дали полицията вече няма да спре движението“, обяснява Атанасов.
По думите му около 20 минути по-късно полицията отцепила движението.
„Никога не съм виждал такова нещо – война!“
За да предупреждава идващите автомобили, Константин изминал пеша между километър и километър и половина срещу движението. След това се върнал към мястото на катастрофата, където станал свидетел на ужасяващи сцени.
„После ходих до епицентъра на събитието, просто беше потресаващо там. Никога не съм виждал такова нещо – война! Все по-зли стават катастрофите“, споделя той.
Атанасов обяснява, че на мястото е имало хора, които се опитвали да помогнат на пострадалите, но тежко деформираните автомобили затруднявали изваждането им.
„Хората с инструменти и с какво ли не не можеха да изправят ламарини, за да вадят хора. Беше по-специална ситуация. Лекари трябваше, парамедици. Не беше за първа помощ, не че не съм искал да дам, но по-важно беше още повече жертви да не станат, защото нямаше кой да ги спира тези хора, които летят“, обяснява шофьорът.
Според него основната причина за трагедията е несъобразената скорост в условията на изключително гъста мъгла.
Атанасов разказва, че дори при силно ограничена видимост е наблюдавал автомобили, които се движели с над 140 км/ч, както и шофьори, които притискали останалите участници в движението, за да ги изпреварят.
„Имаше хора, които изпреварваха с много висока скорост и зад тях такива, които ги натискат с мигач. Имам предвид на метър дистанция и иска да го изпревари“, посочва той.
Според професионалния шофьор отговорността за подобни инциденти е преди всичко лична и всеки водач трябва да съобразява поведението си с пътните условия.
„Кой да понесе отговорност?! Никой няма да ви дойде да ви каже на ухото: „Карай по-внимателно, защото мъгла има и ще се удариш“. Те си мислят, че няма нищо на пътя и ето – явно има“, коментира Атанасов.
Той е категоричен, че дори при много гъста мъгла може да се шофира безопасно, стига скоростта да бъде съобразена с видимостта и условията.
„Според мен всичко беше висока скорост, непреценена ситуация за много гъста мъгла. И в по-гъста мъгла съм карал, може да се шофира, просто трябва да се внимава“, допълва той.
Въпреки че е рискувал собствения си живот, за да предупреди десетки шофьори за опасността, Константин Атанасов не се възприема като герой. За него най-важното е, че е успял да помогне и да предотврати нови сблъсъци на магистралата.











