Нормалният тягов асансьор използва кабел за повдигане на колата нагоре и надолу между етажите в сградата. В другия край на кабела има противотежест, която улеснява преместването на кабината. Влизате в кабината, натискате бутона и електродвигателят ви издига до желания етаж. Докато се изкачвате, противотежестта се спуска и обратно.
Космическият асансьор, както можете да си представите, отива една крачка напред. Основата е кабел, който се простира от космоса до Земята – хиляди метри кабел.
Вместо да се използва ракета за пътуване в космоса, кабината се повдига по кабел, което изисква само малка част от енергията, необходима за изстрелване на ракета, и не произвежда никакво замърсяване.
Звучи невъзможно, но хората са обмисляли сериозно тази идея през годините.
Странно, но тази идея се обсъжда от 1895 г., когато руският учен и пионер на космонавтиката Константин Циолковски предлага „стълба към небето“.
Първият проблем е как да закрепите кабела в пространството.
Отговорът е сателити в геостационарна орбита.
Геостационарната орбита е определено разстояние от Земята, на което обектите остават на едно точно място над нас, вместо да обикалят около Земята.
Това ще постави нашата точка на свързване на около 36 000 км над екватора.
Космическите асансьори биха били много по-бърз начин да стигнете до космоса, особено от доставки.
Сега трябва да се инсталира невероятно дълъг кабел от сателита.
Ако сателитът увеличи височината си, докато кабелът пада, това ще неутрализира теглото на кабела и ще му позволи да остане на място. (Можете също да добавите голяма противотежест към края на кабела в пространството, за да помогнете.)
Под геостационарна орбита гравитацията поддържа кабела опънат; над него центробежните ефекти изпълняват същата функция.
Кабелът трябва да бъде прикрепен към Земята и вкоренен по някакъв начин.
Някои изследователи предлагат поставянето на котвата на върха на планина или на кула, за да се намали необходимата дължина на кабела.
По-нови концепции предполагат мобилна база на кораб или платформа, която да навигира в международни води и може да бъде премествана, за да се избегнат бури (или падащи космически отломки, ако нещо се обърка отгоре).
Ето, сега имаме нашия космически асансьор.
Той използва „катерушка“, която дърпа товара по кабела.
Но няма ли издигането на полезния товар в орбита да събори цялата конструкция върху главите ни? Експертите казват, че няма.
Изчисленията показват, че можете да прикрепите товар с тегло до един процент от масата на кабела. И тъй като кабелът вероятно тежи стотици тонове, това все още е значително тегло.
Но все още има проблем с кабела: той трябва да бъде 50 пъти по-здрав от стомана!
Изследователите се опитват да направят достатъчно здрав кабел от години, но всички опити досега са се провалили.
Въпреки това, скорошен доклад на Международната академия по астронавтика предполага, че въглеродните нанотръби или графенът могат да осигурят необходимата сила. Прогнозите показват, че космическите асансьори могат да станат реалност само след няколко години.












