Свят

Рядко разстройство превърна храната й в кошмар

Advertisement

Когато храната се превърне в заплаха

Представи си да седнеш на масата и вместо аромат на топла храна да усетиш миризма на гниене. Не на развалено месо, а на нещо много по-тежко, почти непоносимо. Така е живяла Бела Дейвис – млада жена от Юта, която още на 17 години развива паросмия, рядко разстройство, което изкривява мириса и вкуса до степен, в която ежедневието се превръща в изпитание. За нея храната не е била удоволствие, а страх. Ароматите – не част от живота, а постоянна заплаха.

Години на изкривени миризми и борба за оцеляване

Състоянието започва по време на първата ѝ бременност. Миризмите се променят драстично: цигарите миришели на развалени фъстъци, а всичко с лук, чесън или месо – на нещо, което тя описва като „гниещи човешки останки“. Това не е преувеличение, а реалността, в която живее години наред. Храненето се превръща в битка. По време на третата си бременност Бела оцелява, като яде по 12 твърдо сварени яйца на ден – единственото, което можела да понесе. Често запушвала носа си с пръсти, за да успее да преглътне. Водата също имала вкус. Свещи, сапуни, парфюми – всичко било непоносимо. Тялото ѝ започва да страда. Развива хипогликемия и анемия, а липсата на нормално хранене влияе и на способността ѝ да се грижи за децата си. „Чувствах се като бреме“, признава тя. „Не можех да бъда майката, която исках да бъда.“

Вижте още: Случай на насилие над жена и дете предизвика обществен шок

Разстройство, което малцина разбират

Паросмията възниква, когато обонятелните рецептори започнат да разпознават миризмите неправилно. Причините могат да бъдат инфекции, травми, неврологични състояния или вируси. Много хора възстановяват обонянието си с времето, но при други симптомите остават с години. Бела опитва различни терапии – включително инжекция в основата на врата, която трябва да „нулира“ нервната система. Процедурата струва около 2000 долара, но не дава резултат. Тя започва да приема, че това е новият ѝ живот. Че никога повече няма да усети нормален вкус. Че храната ще бъде враг, а не удоволствие. И най-тежкото – чувството на срам. „Мразех, че децата ми ме виждат болна“, казва тя. „Мразех, че не мога да бъда около тях, когато се готви.“

Advertisement

Неочакван обрат и ново начало

След години на борба, три бременности и безброй опити за лечение, нещо се променя. Почти за една нощ, преди шест месеца, паросмията изчезва. Без терапия, без медикаменти, без обяснение. Бела го нарича „Божия намеса“. Първото нещо, което прави, е да си вземе бургер – храна, която преди е била абсолютно непоносима. „Изпитах тръпка, когато го захапах“, споделя тя. „Изядох го целия и си взех още един.“ Днес Бела може да яде всичко. Миризмите са нормални. Животът ѝ се връща към ритъм, който е забравила. И най-важното – може да бъде майка, без да се крие от собствената си кухня.

Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.