В значителен геополитически обрат по-рано тази година Сирия официално отмени споразумението с Русия от 2019 г. за пристанището Тартус и току-що подписа ново инвестиционно споразумение на стойност 800 милиона долара с Обединените арабски емирства – ход, който отеква в целия регионален баланс на силите, от Източното Средиземноморие до Москва и Персийския залив.
Пристанището Тартус има огромно стратегическо значение. То е единственият руски военноморски обект в Средиземно море и служи като ключов бастион за проекцията на руската военноморска мощ в Близкия изток, Северна Африка и отвъд него.
Съгласно споразумението от 2019 г. Москва обеща да инвестира 500 милиона долара в модернизирането на пристанището и да удължи срока на наема до 49 години. Неизпълнените ангажименти на Кремъл обаче, особено в контекста на финансовото и военно изтощение поради войната в Украйна, накараха Сирия да промени решението си.
Повратният момент обаче беше смяната на правителството през декември миналата година, когато на власт дойде ребрендирана опозиция от редиците на ХТШ, водена от Мохамед ал-Джулани. Страните от Персийския залив, които десетилетия наред виждаха баасистка Сирия като пречка за своите интереси, най-накрая получиха шанс да изиграят картите си със смяната на правителството и оттеглянето на Асад.
ОАЕ се превръщат във важен играч
А именно, липсата на загриженост, която Русия изпитва в момента, и изобилието от капитал позволиха на ОАЕ да се включат в новосъздаденото пространство с много по-голям финансов пакет и ясен план, позиционирайки се като ключов играч в бъдещето на средиземноморската морска логистика и стратегическия достъп. Какво се случи?
Сирийското правителство и DP World, глобален пристанищен оператор със седалище в Дубай, подписаха първоначално споразумение на стойност 800 милиона долара в края на миналия месец за развитието на сирийското пристанище Тартус.
Според сирийската държавна информационна агенция Сана, споразумението има за цел да укрепи пристанищната инфраструктура и логистичните услуги в страната, която е в преход след повече от десетилетие гражданска война. Това е едно от първите международни споразумения, обявени от Дамаск, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще отменят санкциите срещу Сирия.
Офертата на емирството не само надмина руската по стойност, но и включваше гаранции за ускорено обновяване на инфраструктурата, интеграция в глобалните корабни мрежи и търговско съживяване, от които Сирия отчаяно се нуждае.
Това не е просто сделка за пристанище – това е пренареждане на съюзите и отражение на геополитиката. Пристанището Тартус сега се превръща в символично проявление на намаляващото регионално влияние на Русия и нарастващите амбиции на ОАЕ за стратегическо влияние отвъд Персийския залив.
Русия поддържа присъствие
Въпреки този обрат, руският флот все още поддържа ограничено логистично присъствие в Тартус, което се използва главно за снабдяване и поддръжка.
Въпреки това, с контрола върху модернизацията и търговското управление в ръцете на Емирствата, способността на Москва да разширява морското си влияние в Средиземно море е значително намалена, което е ясно влошаване спрямо предишната ѝ позиция по време на управлението на Асад.
Стратегическите последици от тези политико-икономически събития са дълбоки.
За Русия това представлява загуба на престиж и стратегическа позиция в регион, където някога е имала непропорционално влияние чрез военна и енергийна дипломация. За ОАЕ това потвърждава ролята ѝ на нов вид регионална сила – не чрез открита военна проекция, а чрез тихо, добре финансирано инфраструктурно влияние, способно да промени съюзите и подходите.
За Сирия това представлява така необходимата финансова инжекция и сигнал, че е отворена за разнообразни партньорства, дори ако това означава дистанциране от дългогодишни покровители. За страна в пълен колапс с напълно разрушена икономика и инфраструктура, подобна финансова инжекция би могла да означава начало на всякакъв положителен импулс за развитие и да спечели време за запазване на вече крехкия социален мир.
Въпреки това, никое сътрудничество от такъв калибър не е изцяло обикновена покупка или размяна на стоки. Това споразумение се вписва и в по-широката морска стратегия на ОАЕ, включително инвестиции в Африканския рог, коридора на Червено море и ключови точки по китайската инициатива „Един пояс, един път“.
Тартус сега се превръща в ключова точка в по-широката стратегия на ОАЕ за доминиране на търговските коридори изток-запад и енергийните потоци. Но Русия също не седи безучастно, а пренасочва фокуса си малко по-напред, към Африка…












