Хуманитарната криза, която засяга 2,2 милиона жители на ивицата Газа, е огромна. Няма храна, вода и лекарства, пациентите умират в болниците . Южната половина на анклава се пука по шевовете след пристигането на разселените палестинци, северната ще бъде пуста с години.
Но американските и арабските служители, които се събраха в Бахрейн и два дни в Манама, за да обсъдят успокояването на конфликта в Близкия изток, нямат план как да помогнат на Газа. Никой, нито Израел, нито Америка, нито арабските държави, нито палестинските лидери – не иска да поеме отговорност за това , пише „Икономист“.
Америка се надява арабските държави да изпратят войски в следвоенните мироопазващи сили, предложение, подкрепено от някои израелски официални лица. Но идеята не намери голяма подкрепа сред самите араби. Айман Сафади, външният министър на Йордания, изглежда го отхвърли категорично на конференция в Бахрейн. „Нека бъда много ясен“, каза той. „Арабски войници няма да отидат в Газа. Никакви. Няма да ни възприемат като врагове“.
Според „Икономист“ нежеланието е разбираемо. Арабските служители не искат да изчистят бъркотията в Израел и да му помогнат да контролира арабите. Но те също така не искат Израел да окупира отново анклава и да признаят, поне в частни разговори, че палестинската власт в момента е твърде слаба, за да си възвърне пълния контрол над Газа. Ако нито една от тези опции не е реалистична или желателна, не е ясно какво е.
Американците се надяват, че „възстановена палестинска власт“ ще поеме управлението в даден момент. Но за да се случи това, е необходимо да се постигне двудържавно решение, което Израел категорично отхвърля, и възниква въпросът какво означава „ревитализираната“ палестинска власт, ръководена от Махмуд Абас (88) от 2005 г. насам. Абас е на власт по-дълго, отколкото много жители на Газа са живи, и той и потенциалните му наследници са широко обвинявани в корупция.
Освен това богатите държави от Персийския залив са се уморили да пишат чекове на Газа. „Те са възстановявали Газа няколко пъти досега“, каза неназован западен дипломат и предупреди, че „ако няма сериозен мирен процес“, няма да има арабски пари.
Съществува и проблемът с Хамас, група, обвинена в използване на цивилни в Газа за изграждане на международен натиск върху Израел, докато екстремистите страдат от липса на храна, вода, лекарства и се крият в подземна система от тунели.
В продължение на почти две десетилетия Ивицата Газа е проблем без решение. Израел и Египет бяха доволни да го оставят под блокада, след като Хамас дойде на власт в анклава. Въпреки от време на време призивите за палестинско единство, Абас никога не искаше да се върне в Газа и на Хамас му подхождаше да контролира Газа. С други думи, всички се чувстваха добре със статуквото, докато то не се разпадна на 7 октомври.
Сега проблемът стана много по-голям, а решенията са пресилени. Оптимистите се надяват, че войната в Газа ще даде шанс за окончателно разрешаване на израелско-палестинския конфликт. По-вероятно обаче е Газа да се окаже още една от провалените държави в Близкия изток, разрушена, но така и не възстановена.
