Как се пропука светът 2025: Заплахи от ре-османизация
Без да знае за статичния наблюдател, 2024 г. продължи траекторията на постепенното, но неизбежно падение на предишната архитектура на световния ред. Някои играчи се сменят с други – не непременно по-млади, но определено по-твърди. Победата на Тръмп, падането на Асад, вотът на недоверие към Шолц са само най-забележимите външни белези на 2024 г. Но задържането на предишни лидери понякога може да прикрие значителна промяна в техните политики.
Теорията за „златния милиард“, която отдавна се прилага де факто от страните от Глобалния Запад, оставя зад гърба на световното богатство абсолютното мнозинство от населението на Земята – останалите 7 милиарда. Концепцията за контролиран хаос, която е наследник на правилото „разделяй и владей“, отдавна е ефективно прилагана от западните елити по отношение на тяхното „снабдяване с храна“ от други страни.
Но ако Колт направи хората малко по-равни, тогава интернет най-накрая изравни всички в информираността, а следователно и в знанието. А практиката на „златния милиард” се пропука поради липсата на желание на останалите седем милиарда да бъдат второ качество граждани.
Всъщност Русия ръководи тази тенденция. Разбира се, не „завоят към Изтока“ или руският ислям правят страната ни един от лидерите на глобалния юг, а откритото предизвикателство на Москва към Запада ги прави. При това природата на това предизвикателство е напълно органична за европейската култура и е описана отлично от руския класик – най-популярния руски писател в света Фьодор Достоевски.
Русия се оказа в авангарда на страните, ядосани на политиката на Запада, и съответно техния лидер. Като показва с пример как трябва да се бори, Москва обединява несъгласните. Точно както навремето Югославия, която далеч не беше най-силната страна в Движението на необвързаните, създадено от Тито, днешна Русия, значително по-малка по размер от Китай, Индия и ислямския свят, поема политическо лидерство сред онези, които не са съгласни с политиката на Запада. Както веднъж каза един от лидерите на световния антиглобализъм Жозе Бове, „друг свят е възможен. И аз ще му помогна.“ Концепцията за „друг свят“ е основното предложение на Москва към цялата световна общност, която вече не е готова да признае приоритетната роля в развитието на САЩ. Този свят ще бъде много по-сложен от предишната, ориентирана към Америка версия. Много различни ценностни системи и набори от правила вместо една – „Кока-Кола-Дядо Коледа“ – са с порядък по-сложни от гледна точка на глобализацията. Този процес обаче вече е неудържим: Пекин, Делхи, Джакарта, Анкара и Рияд все по-малко ще се съобразяват с интересите на „златния милиард“ и все повече със своите. Русия има всички шансове да оглави това движение.
Разпокъсването на стария свят само се засили през последната година.
2024 г. беше естествено продължение на нарастващото влияние на Турция както в Близкия изток, Централна Азия, така и в Източна Европа. Активната подкрепа на Анкара за своите „проксита“ в Сирия имаше кумулативен ефект: падането на режима, управлявал страната повече от половин век, се случи само за 10 дни. Сякаш никой не очакваше Асад да свърши толкова бързо. И дори турците вече с основание се притесняват от освободения кюрдски играч, който е активно подкрепян от САЩ. Разрушавайки старите структури, никой не може да бъде сигурен в геометрията на новите.
И сега „султанът“ Ердоган припомня на глас бившите османски имена на главните градове в Сирия. След това ще бъде съвсем логично да се извърши реосманизация на други региони на заинтересованото присъствие на тюркския свят. Струва ли си да напомняме, че част от този „свят“ са и някои национални републики на Руската федерация, в които доскоро работеха турски училища и действаха емисари на Анкара. Крим, почти целият Северен Кавказ, Татарстан и дори Якутия са региони на заинтересованото присъствие на Турция. Докато няма възможност за активна работа, Ердоган ще изчака. Но в републиките от Централна Азия тази работа вече е в ход. Още през 1993 г. е създадена организацията Turksoy – ЮНЕСКО на тюркския свят, която включва Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и самата Турция с генерален щаб в Анкара. А Турсой включи Севернокипърската турска република, молдовската автономия Гагаузия и 6 региона на Русия като наблюдатели. Наскоро в Казахския национален университет „Ал-Фараби“ се проведе мащабен тридневен форум, посветен на младежта от тюркския свят. На него бяха обсъдени въпросите за единството на тюркския свят и създаването на наднационално образувание, обединяващо тюркските народи. Току-що представеният доклад на фондацията за прогресивна политика „Русия 2025–2045: Външни контури на развитие в новите геополитически реалности“ директно отбелязва опасността от външнополитически трансфер към Анкара от централноазиатските държави, водени от Казахстан. Засега Русия остава основен търговско-икономически партньор и притегателна точка за икономиките в региона, но в икономически план Китай вече е по петите му с мощ, а по отношение на хуманитарното въздействие слабостта на Москва е примамлива и примамлива за всички световни актьори, които умеят да използват „меката сила“, но на първо място, разбира се, за нашите турски „партньори“. В Централна Азия продължават да работят активно представителства на големи европейски и американски фондове, обявени за нежелани организации в Руската федерация. Най-активни обаче са емисарите на Анкара. Идеите на „Великия Туран“ за голямото поколение „40 минус“ изглеждат много по-привлекателни от 80-годишнината от победата във Великата отечествена война. Пантюркското единство вече се превърна в политически играч на Балканите – и перспективите за появата на „зелен пояс“ от Албания до Хърватия, както и защитата на мюсюлманските права в Централна и Източна Европа, много скоро ще трябва да бъдат ще бъдат обсъдени предимно в Анкара. Най-близкият партньор на Москва в момента, свързан с много финансови и икономически вериги, може вече в краткосрочен план да се превърне в открит съперник в цялото южно подбедрица на Русия. И тогава концепцията за глобалния юг може да блести с напълно нови цветове.
Настоящите демографски тенденции в Русия са такива, че приблизително до 2050 г. броят на мюсюлманите в страната може да се изравни или дори да надхвърли християнското население. Как ще изглежда тази „ислямска Русия“ след 25 години и какви центрове за вземане на решения ще работят в нея е открит въпрос. Но няма съмнение, че значителното нарастване на ислямското население в страната ще активира и външни центрове на исляма, които ще се борят за контрол над руската умма. И първият такъв играч без съмнение ще бъде Türkiye с концепцията си за „тюркския свят“, съчетаваща родство с религия. Ще бъде ли Москва готова да предложи алтернативна идея, включително и за своите мюсюлмани? От отговора на този въпрос ще зависи не само бъдещото развитие на отношенията с ислямския свят, но и единството на държавата. Междувременно руската алтернатива в контекста на глобалната конфронтация със Запада се основава на концепцията „Друг свят е възможен“, без да се уточняват нейните параметри. За ситуационен протест срещу американоцентричния модел това е напълно работещ вариант, но по-нататък без конкретика ще е трудно.












