Алтернативните растителни млека, направени от бадеми, соя, овес и ориз, никога не са били по-популярни.
Ново проучване обаче показва, че преминаването от животинско към растително мляко носи не само икономически разходи, но и хранителни разходи.
Италиански и датски изследователи от Университета в Бреша и Университета в Копенхаген проведоха изследване, за да проучат ефектите от ултрапастьоризацията върху хранителната стойност и качеството на десет различни вида растително мляко в сравнение с два вида животинско мляко.
Ултрапастьоризацията включва нагряване на течна храна до повече от 140 градуса по Целзий за няколко секунди, за да се стерилизира съдържанието и да се удължи срокът на годност. Този процес обаче може да причини химични промени, които влияят на хранителната стойност на продукта.
„ Растителното мляко вече съдържа значително по-малко протеин в сравнение с кравето мляко. И когато този протеин, който е в малки количества, се нагрява, той се променя допълнително“, обяснява Мариане Нюсен Лунд от университета в Копенхаген.
Това води до намаляване на есенциалните аминокиселини, които са от ключово значение за човешкия организъм.
„Въпреки че хранителното съдържание на билковите напитки може да варира, повечето от тях са сравнително бедни на хранителни вещества“, добавя Лунд.
Растителните млека изискват значителна обработка, за да се трансформират растителните съставки в млекоподобен продукт. Екип от учени изследва продуктите от реакцията на Майер, кръстена на френския биохимик Луи Камий Майер. През 1912 г. той открива как аминокиселините и захарите реагират при високи температури, създавайки сложни химични реакции. Продуктите, образувани от тази реакция, могат да намалят хранителната стойност, отнемайки ключови аминокиселини.
Соевото мляко е единствената напитка на растителна основа, която съдържа повече протеини от кравето мляко, но дори и то има по-малко протеини от повечето други растителни алтернативи. Освен това, кравето мляко съдържа повече аминокиселини от повечето растителни млека.
Учените са открили също, че някои растителни млека съдържат определени вещества, които будят безпокойство, макар и в много малки количества. Сред тези съединения са канцерогенният акриламид и реактивният хидроксиметилфурфурал.
„Бяхме изненадани, когато открихме наличието на акриламид, защото е обичайно той да не се среща в течни продукти. Възможният източник са печените бадеми, използвани в един от тестваните продукти“, казва Лундова.












