Радан Кънев: Реалистично е от началото на 2025 г. да бъдем приети в Шенген и по суша

Реалистично е при успешни интензивни преговори да бъде преодоляно ветото на Австрия и от началото на 2025 г. да бъдем приети в Шенген и по суша. Това прогнозира пред БНР евродепутатът Радан Кънев.

Най-важната част на влизането в Шенгенското пространство е увереността на инвеститорите, на хората, които очакваме да вложат средства в модернизацията, развитието на българската индустрия или създаването на нови индустрии в България, че България наистина е 100-процентов пълноценен член на европейското икономическо пространство – най-големият единен пазар в света, който съществува. От тази гледна точка ние вече сме направили огромна крачка, именно поради факта, че сме в Шенген, макар и с ограничения за сухопътния трафик. Второ – перспективата с началото на 2025 г. да бъдем член и на Шенген по суша, и на еврозоната вече дава възможност да се мисли за едно отприщване на инвестиционния процес за България„, коментира той.

Според него това е напълно реалистична прогноза. Той напомни, че много държави са влезли в Шенген първо по въздух и вода, а после и по суша.

В предаването „12+3“ евродепутатът обаче подчерта, че в българското публично пространство не се коментират целите – защо искаме да влезем в Шенген:

„Коментира се все едно е някакъв фетиш – дали някой ще си го закачи на ревера, дали няма да си го закачи, логично – който управлява, иска да отчете успех, който е в опозиция, иска да отчете провал на управляващите. В цялата тази словесна суматоха ние загубихме разговора – защо искаме да влезем в Шенген„.

А причините, според него, са няколко. Първо – Шенген е най-тясното, най-консолидираното общо пространство на сигурност в ЕС и въобще на европейския континент. По думите му от гледна точка на влизането в това пространство на сигурност – целите са изцяло постигнати.

Втората причина да искаме активно да бъдем в Шенген е икономическа, добави Радан Кънев, като уточни, че направлението със стокообмена по суша не сме го постигнали, а стокообменът по вода и въздух жестоко се подценява.

Той отново повтори, че частичният ни успех е заради вътрешнополитически процеси в страните, които налагат вето. Според него обаче злоупотребата с правото на национално вето е нещо, което руши доверието в ЕС.

 

„Влизаме в големия дебат, който в рамките на следващия мандат на европейските институции ще е много интензивен – той е накъде върви Европа и вървим ли към отпадане на ветото и преминаване към взимане на решения с квалифицирано мнозинство“, изтъкна евродепутатът. Той обаче напомни, че ние пък налагаме вето по конкретен проблем – за евроинтеграцията на Северна Македония.

Радан Кънев е категоричен, че страната ни не поема никакво ново задължение. „Популисти и от двете страни лъжат като разпрани. Просто трябва да проверяваме документите“, обясни евродепутатът.

Той обяви, че в последните дни на миналата година е постигнато споразумение между ЕП и националните правителства в Съвета на ЕС по отношение на Пакта за миграция. По думите му се е постигнало съгласие да бъдат сериозно ревизирани. Според него Дъблинският регламент е несправедлив към граничните държави. „В момента промяната е факт и тя ще влезе в сила до броени месеци. Това е промяната, която граничните държави искахме„, каза той. По думите му това е много голям успех, който обаче не се комуникира с обществото.

 

През март Радан Кънев иска да види изпълнени обещания и ангажименти на политическите сили, които създадоха управляващото мнозинство:

Аз искам, настоявам и ще работя активно за това първо ротация да има. Второ – след ротацията премиерът да се казва Мария Габриел, както е договорено. Трето – да не се променя формулата, философията на управлението и управляващото мнозинство„.

Той напомни, че в тази формула няма ДПС и изрази надежда и за в бъдеще няма да има. Според него участието на ДПС е било неизбежно при конституционните промени. По думите му причината за това е „безотговорното поведение“ на БСП:

„Направиха ни заложници на ДПС“.

Радан Кънев заяви, че е категоричен противник на политическите назначения и квоти в регулаторите. Конституционният съд обаче не е регулатор, уточни той пред БНР.

Вижте още:
Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.