Пяната е важна част от бирата, тя запазва вкуса и мириса
Снимка: Pixabay
Въпреки че повечето хора обичат да се наслаждават на тази напитка, когато няма твърде дебел слой пяна на повърхността, тя всъщност помага да се увеличи интензивността на вкуса и следователно миризмата на бирата може да бъде почти два пъти по-силна, което значително подобрява изживяването. Изследването е проведено от учени от университета Кюшу Сангио във Фукуока, в сътрудничество с японска компания за напитки, анализирайки поведението на мехурчетата в пяна, съобщава „Ню Йорк пост“.
Те измерват процента на аромат в две различни бири, едната с дебел слой пяна, а другата почти без пяна. Те сравняват резултатите и заключават, че бирата, която има повече пяна отгоре, запазва 1,3 до 1,9 пъти по-интензивен вкус от тази, която е „плоска“ и водниста.
Авторите обясняват, че в мехурчетата има химични съединения, които „улавят“ вкуса и когато мехурчетата се спукат, ароматът се освобождава направо в носа, което помага на мозъка да се „подготви“ да консумира напитката и цялото изживяване става по- приятно. В допълнение, пяната действа като капак, който не позволява на въглеродния диоксид да достигне течността, което може да намали силата на вкуса.
Различни вкусове и пяна
Учените също установиха, че бирата, която е по-хидрофобна, тоест, която отблъсква водата, вероятно има много повече вкус, който се „съхранява“ в пяната. Ечемикът, хмелът и пшеницата съдържат протеини, които са хидрофобни, така че класическата бира, доминирана от тези вкусове, може да има по-приятен вкус, когато има малко по-дебел слой пяна. От друга страна, бирите с вкус на карамел или малц имат по-добър вкус, когато имат много тънък слой пяна.
„Освен че „носи“ аромата, пенливият връх на бирата осигурява изживяване, което активира множество сетива. Стимулацията, която усещаме на устните, преди да изпием напитката, е много специална, което само засилва цялостното изживяване от консумацията на тази напитка, а цветът на самата пяна спрямо цвета на напитката осигурява задоволително визуално изживяване“, заключават авторите на изследването.