Руският президент Владимир Путин може би си е помислил, че е успял да убеди Доналд Тръмп, че украинците вече са загубили войната срещу Русия. Една хитра атака, насочена към най-ценния военен актив на Путин, обаче доказва обратното и е сериозен удар по ядрената отбрана на Русия.
Използвайки малки квадрокоптерни дронове, украинската разузнавателна служба СБУ едновременно атакува множество стратегически бомбардировачи и самолети за ранно предупреждение в четири различни авиобази на огромната територия на Русия .
Изненадващата атака е военна катастрофа и срам за руския президент, тъй като той се опитва да окаже натиск върху Съединените щати и други страни да се откажат от подкрепата си за Украйна, съобщава The Daily Beast.
С кодовото име „Операция „Паяжина“, дроновете на СБУ бяха скрити в транспортни контейнери близо до базите и изстрелвани един след друг по руски самолети, включително стратегически бомбардировачи от съветската епоха.
Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват евтини дронове, които се спускат върху руски самолети, някои от които вече са обхванати от пламъци. Украински представители публикуваха изявление, в което се твърди, че „34 процента от носителите на стратегически крилати ракети на основните летища на Руската федерация са били ударени“.
Видеоклипове, направени извън базите, показват гъст дим, а много от ударените самолети изглеждат напълно унищожени. Руският бомбардировач има множество приложения. От 2022 г. насам той е един от основните инструменти на руските ракетни атаки срещу украински градове.
Бомбардировачите обаче играят още по-важна роля за Русия. Те са един от основните елементи на руската ядрена отбрана, наред с ядрените ракети и подводниците.
Досега Украйна е успяла да унищожи само няколко бомбардировача. Съобщената загуба на 40 или повече самолета за един ден не означава пълно унищожение на руския флот, но представлява значително по-голям удар по техните доставки и гордост.
Украйна и преди е атакувала инсталации за ранно предупреждение, свързани с ядрени оръжия, но ядрените възможности на Русия никога не са били оспорвани в такъв мащаб, откакто руската инвазия започна през февруари 2022 г.
Също толкова важно е твърдението, че при атаката са били ударени един или повече руски самолети за ранно предупреждение А-50. Тези самолети, макар и невъоръжени, са оборудвани с мощни радари, които служат като очи и уши на руските ВВС, подобно на американските самолети AWACS.
Още по-лошо е, че според съобщенията Русия разполага само с пет такива самолета в оперативна употреба, след като Украйна е свалила два в началото на 2024 г. Ако някой от тях бъде дори временно изваден от строя, това би могло да промени руските въздушни операции и да намали осведомеността им за украинската противовъздушна отбрана и способността им да намират цели за бомбардиране.
Атаката, за която украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е била планирана в продължение на 18 месеца, беше катастрофа за Русия. Путин, поне на теория, имаше с какво да се похвали: новата администрация на САЩ изглежда се страхува да накаже Русия за атаките ѝ срещу цивилни, силите му напредват, за да окупират все повече украинска територия, а той драстично увеличи обхвата на атаките с дронове срещу Киев и други украински градове.
Сега наративът на конфликта временно се е изместил в полза на Украйна. Дори ако операция, толкова сложна като „Паяжината“, не може да бъде повторена скоро, Русия все пак ще трябва да планира непредвидени ситуации и да се справя с украинските дронове, които рутинно атакуват руски въздушни бази.
Как Русия ще реагира на атаката остава открит въпрос. Руските медии се опитват да омаловажат атаката или да я игнорират напълно, но кадри от нападението вече са широко разпространени в социалните мрежи.
Исторически погледнато, начинът, по който Русия се опитва да си върне контрола над наратива във войната, е чрез наказване на украинските цивилни с бомбардировки. Първата атака с дронове срещу украински градове се случи, след като Киев успешно бомбардира руския мост, свързващ Крим с Русия.
Русия вече засили атаките с дронове срещу украински градове и населени места, но Путин може да избере още по-голяма вълна от ракети и дронове, за да покаже, че руският бомбардировач все още не е извън бойното поле.
В политически план Путин би могъл да се опита да използва атаката, за да задълбочи разрива между САЩ и Украйна, но е малко вероятно да успее.
Белият дом заяви, че не е имал предварително уведомление за атаката, но настроението във Вашингтон изглежда се е променило и вместо да обвиняват Украйна, сега те молят Русия да спре бомбардировките над Украйна и да работи за мир.
Всички тези фактори правят по-вероятно Съединените щати да останат безразлични към тази атака.
За Русия няма просто решение за защита на своите въздушни бази от бъдещи саботажи. Кремъл не може просто да премести всички самолети извън обсега им. Една от атакуваните бази е на хиляди километри от украинската граница.
Те биха могли да удвоят усилията си за изграждане на подсилени убежища за самолети, но изграждането им би отнело време. Те биха могли също така да увеличат броя на системите за противовъздушна отбрана и заглушителите в базите си, но с риск да нарушат операциите и да отклонят така необходимите системи за борба с дронове от фронтовата линия.
Каквато и посока да изберат руските военни , сега те ще трябва да се справят с постоянния страх, че украинските дронове може да са над главите им.












