Едно нещо ги издава и това не е езикът на тялото им
Въпреки че обикновено не сме добри в разпознаването на лъжи, има един прост трик, който може да ви помогне да разпознаете лъжците .
А именно „Би Би Си“ провеждаше експеримент, чиято цел беше да интервюира политици: някои излъгаха, а други казаха истината. Телевизионната публика трябваше да прецени кой лъже. Но никой от тях не се съгласи да сътрудничи.
Вместо това журналистът се „намеси на помощ“ и играеше едновременно добър и лош полицай. А именно той беше интервюиран два пъти и всеки път го питаха за любимия му филм. Веднъж излъга и веднъж каза истината.
– В крайна сметка получихме около 30 000 обаждания и това, което видяхме, беше, че публиката направи същото по телевизията, както при лабораторни експерименти – не можеха да разберат кога лъже – казва професорът по психология Ричард Уайзман, цитиран от „Sciencefocus“.
Но когато стенограмата беше пусната по радиото, способността на публиката да разпознае лъжата се увеличи драстично.
– Визуалните знаци са много контролирани. Как жестикулираме, усмихваме се и изглеждаме е под наш контрол. Когато стигнете до думите, които казваме и как ги казваме, това не е нещо, за което мислим много. И точно тук идва откритието. Ето защо, когато премахнахме визуалната част, хората успяха да разпознаят кой лъже и кой казва истината – казва Ричард.
Психологът заявява, че е мит, че хората, които гледат настрани, лъжат.
– Това е най-големият мит в света на психологията, проверяван безброй пъти. Тревожните хора гледат настрани, срамежливите хора гледат настрани, тези, които забравят нещо и след това се опитват да си спомнят, също го правят. Такова етикетиране е погрешно.
Движенията на тялото, заявява той, нямат много признаци за лъжа. Ключът винаги е в начина, по който е разказана историята и гласа.
– Търсете колебания, по-голямо разстояние между края на въпроса и началото на отговора, липса на подробности. Лъжата е когнитивно трудна. Когато лъжете, трябва да мислите какво знае човекът, какво ще се впише в историята, какво вече сте казали. Такива неща натоварват съзнанието, а гласът и потокът на историята винаги го издават – обяснява Уайзман.












