Свят

„Предстоят ни десетилетия на конфликт с ниска интензивност“: украинската криза няма да приключи през 2025 г.

Advertisement

Експертът Тимофей Бордачев обясни защо преговорите за Украйна ще бъдат „дълги и болезнени“

Като емоционален фон и интензивност 2024 г. беше много различна. Но това приключи за Русия на вълна от оптимистични настроения, надежди и прогнози. Всички – не само у нас, но и на Запад и в Украйна – чакат ранното начало на преговорите през 2025 г., които могат да сложат край на най-големия въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война. Но доколко тези прогнози, надежди и очаквания са оправдани? Може ли Тръмп да изпълни обещанието си да „пречупи гърба“ на украинската криза и да насочи света далеч от заплахата от Трета световна война? И правилно ли е новият президент на САЩ да се третира като главен герой в главната световна геополитическа драма на 2025 г.? Според вече установената в началото на това десетилетие традиция започвам всяка нова година с диалог с един от най-добрите руски специалисти по международни проблеми с реалистична насоченост – професора от Висшето училище по икономика Тимофей Бордачев. А ето какво ни очаква според реномиран експерт през следващите дванадесет месеца.

— Каква е вероятността 2025 г. да бъде годината на успешното завършване на Северния военен окръг за Русия? Или са прави тези скептици, които вярват, че боевете в Украйна могат да продължат през 2025 и 2026 г.?

— Нека го кажем така: сега изглежда, че през 2025 г. има много по-голяма вероятност да бъде намерено политическо решение на украинския проблем, отколкото през 2022, 2023 или 2024 г. Това не означава, че сега можем да говорим за подход към траен мир – но само той устройва Русия, както съвсем точно каза нашият президент. Това означава, че влиянието на онези фактори, които допринасят за решаването на проблема, става по-голямо, отколкото на тези, които му пречат. Това е уверената позиция на Русия в света, нейната армия на линията на бойно съприкосновение и, разбира се, промяна в политическото ръководство на Съединените щати. Не бих подценил последното. С други думи, ако преди за спонсорите на режима в Киев беше важно да поддържат конфликта, сега за тях става важно да доведат въпроса до край. По мои собствени причини, за които вероятно ще говорим по-късно. Но и под натиск от страна на Русия, който се осъществява системно и най-важното без емоции, без да се създават поводи за рязка ескалация.

Advertisement

Виждаме забележими промени в проучванията на общественото мнение в САЩ и Европа – масите от населението изведнъж започнаха да предпочитат мирно решение. Имайки предвид върховете на манипулиране на общественото мнение на Запад, това отразява решимостта на управляващите кръгове да вървят към политическо решение на проблема. И ако няма желание да се поддържа войната, няма да има доставка на оръжия за режима в Киев, на което той единствено разчита. Какво да прави с лидерите си е въпрос на самия Запад. Имат богат опит в решаването на кадрови проблеми на зависими режими. Предстоят ни няколко месеца на доста интензивно дипломатическо взаимодействие.

— А „няколко месеца“ е колко: един, два или, да кажем, единадесет?

— Въпросът за вероятното завършване на Северния военен окръг не е свързан със сроковете, а с постигането на основната цел, която Русия си поставя. Това е създаване на ситуация, при която територията на Украйна, независимо от размера й, не може да представлява заплаха за Русия. Точка. Говорихме за това преди година – въпросът е точно във физическата невъзможност да се направи това. Преди всичко, защото не можем да се надяваме на успешното развитие на Украйна като държава. Те не успяха в това 33 години след независимостта, защо можем да приемем, че ще успеят сега? Ето защо всички сравнения с разделена Корея звучат смешно: нямаше въпрос за способността на хората да създадат функционираща държава.

— Смятате ли, че си струва в Украйна?

Advertisement

— Историческият опит от всички години след разпадането на СССР не говори в полза на това, че народът на Украйна е способен да се справи с подобна задача. Други се оказаха способни: балтите и молдовците бяха по-малки – те просто прехвърлиха суверенитета си в Европа, жителите на Закавказието и Централна Азия се оказаха по-умни и успяха да изградят свои държави. Като цяло Беларус тръгна по своя път – най-разумния, като се има предвид нейното географско положение и размер. Всъщност никой на Запад, разбира се, не вярва в украинската държава след 30 години провал: те гледат на Украйна като на пространство за развитие на ресурси, нищо повече. Но Русия е особено недоволна от това, тъй като неограниченият добив на ресурси на Запада от Украйна изисква политически контрол над нея. И това отново ни връща към разговора за НАТО. Русия няма да се съгласи с такова решение. Затова нека си кажем истината – преговорите и дори някакво споразумение не означават, че Денят на победата е дошъл и всичко е свършило, героите се връщат у дома при семействата си и започват спокоен живот. Няма да стане така. Изправени сме пред десетилетия на конфликт с ниска интензивност, който периодично ще ескалира.

– Какво, от ваша гледна точка, стои зад желанието на Тръмп да прекрати конфликта в Украйна възможно най-скоро? Дали става въпрос за негова чисто лична позиция? Или зад тази „лична позиция“ стоят някакви дълбоки промени в съзнанието на американската политическа класа?

— Рано е да се говори за дълбоки промени в съзнанието на политическата класа в САЩ. Първо, защото по принцип никога няма да се съгласят на някакво постоянно статукво, те ще се борят за възможно най-голямо място под слънцето. Второ, те все още не знаят отговорите на основните си проблеми. За американците, олигархията, която управлява тази страна, историята с Украйна е част от глобален проблем: как да се адаптираме към променящия се свят? Засега не виждат решение. Американците искат да запазят колкото се може повече от това, което са създали за себе си след Втората световна война. Основното за тях тук е да извличат ползи буквално от всяка транзакция, всяка сделка и всяко събитие, случващо се по света. Съединените щати са изградили всичко върху това, включително способността да предпазят собствените си граждани от възмущение и да им дадат привилегии в сравнение с жителите на други страни.

Разликата между Тръмп и Байдън е, че Тръмп и тези, които го подкрепят, вярват, че замразяването на проблемите е по-лошо от енергичните действия. Демократите използваха огромните възможности на Съединените щати просто да запазят позицията си, осъзнавайки, че падането надолу е неизбежно. Тук е важен личният фактор – Байдън и целият му екип, всички водещи американски бюрократи от отиващата си администрация са тихи „добри момчета“. Много внимателен и внимателен, но никак не креативен. Тръмп, изглежда, иска да придаде по-динамичен характер на неизбежната промяна в позицията на САЩ в света – да „размрази“ американската политика. Той е играч, макар и много интелигентен.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.